РАЦИАРИЯ - ПАРИ ЗА "НИЩО"
"Туристически обект Рациария" - табела в нищото

През последните години българското правителство изцяло загуби контрол върху изразходването на европейските средства. Корупцията и пренасочването на пари, които така и не достигат до своите истински получатели, се превърнаха в част от нашето ежедневие. Едно от най-удобните "пера“, разбира се, са многобройните археологически и историчесски паметници, с които България разполага в неограничено количество. Те са толкова много, а възможностите за наливане на пари в тях са толкова необятни, че думата „история“ постепенно придоби различно значение или по-скоро се превърна в нещо, което няма значение.

Най-наглият и най-уродливият епизод от този филм на ужасите е т. нар. „Случай Рациария“. Сюжетът ни е познат и от други места – усвояване на пари, некадърност и пр. Новото и стряскащото, обаче, е липсата на всякакъв (дори и вял) опит да бъдат прикрити злоупотребите. Поне малко да бъдат замазани или покрити с нещо, било то и с чисто нови блокчета Ytong или циментови импресии в стил архитект Фърков.

За да разберем случая Рациария се налага да вървим отзад напред във времето. Да вземем например последната новина, огласила местната преса: Археолозите откриха наново западната крепостна стена на Рациария!!! Абе джанъм, как си представяте такова заглавие да излезе за друго място? Да речем: „Археолозите откриха наново Античния театър в Пловдив“ или „Археолозите откриха наново храма на Артемида в Ефес“. От тази „новина“ научаваме две неща: първо – че разкопките в Рациария откриват неща дето вече са открити и второ – че местните журналисти хич не ги бива. С други думи, и едните и другите само се правят, че вършат нещо, ама не съвсем. Нещо като нищо или направо да си го кажем – Фалшификат!

Изглед от разкопания сектор, който се показва на туристите

Още по-интересно става ако се зачетем в интернет сайта, представящ Рациария (съвсем новичък). Та значи, сайтът се казва ARCHAEOLOGY ATRACTIVE (разбирайте го както си искате). От него става ясно, че Рациария е била столица на “Dacia Pridunavski” и е била обитавана от “Italic settlers”. Целият този шедьовър може да бъде прочетен на адрес: http://archaeology-attractive.eu/?p=165. Отдолу са подредени снимки: няколко, смъкнати от публикациите около скандала с колекцията на Боян Минков (Боби Русия), няколко неизвестно от къде (но не и от Рациария), една от експозицията на Лувъра в Париж ...

Фактът си е факт! Рациария има сайт! Има и брошура (със същия невероятен текст). Може да се пипне, да се види, да се разгледа. Демек – има нещо, което много прилича на друго нещо. Ама не е.

И така стигаме до истинската Рациария, където си седи съвсем истинска табелка: ПРОЕКТ „АРХЕОЛОГИЯТА – АТРАКЦИЯ ЗА ТУРИСТИТЕ“ и отдолу „ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТ РИМСКИ ГРАД РАЦИАРИЯ“. Всъщност, какво следва зад табелката няма значение, защото като се каже „туристически обект“ се разбира нещо, пригодено за посещение от туристи. Да, ама в проекта „Археологията – атракция за туристите“ е предвидено „Увеличаване на броя на посещенията на туристи в община Димово с 100%“. А нула по сто (даже и по 200) си е пак нула! Хитро, нали?

Лошото е, че принципът „Няма лоша реклама“ си е съвсем истински и действа безотказно. Независимо от съвместните напъни на местни журналисти, поставени археолози и общинници да не се вижда, да не се знае и да изглежда добре, въпреки че положението е много, ама много зле! Обектът вече се посещава. От туристи. Прииждат с рейсове, с коли и с каквото намерят. Не ги спира фактът, че на главния път няма указателна табела, че надписите са само на български. Имат си GPSи, имат си Google maps и прочие.

Фургонът в Рациария

Та ... цялата тази история свършва до един фургон и до един пазач. Той си е от селото, цял живот е прекарал до тези останки, поназнайва доста. Чужди езици не говори, ама като се наложи обяснява както може. Чужденците го разбират по-добре от текста в сайта. „Туристическият обект“ функционира. Макар и не точно, както си го представяме. Защото както казва пазачът на Рациария: „Няма пари!“

И понеже се опитваме да разберем „Случаят Рациария“, ще трябва да завърша именно с тази фраза: „Няма пари!“ Тя е ключова не защото няма пари, а защото няма пари за културния паметник. Схващате ли разликата? Ние вече почти свикнахме с фалшивите и измислени реконструкции на археологически обекти къде ли не из България – като се почне от извадените като от калъп крепости, калета и замъци и се стигне до „буркана“ в центъра на София. В случая с Рациария, обаче, си имаме нова екстра – да я наречем „цялостно и глобално фалшифициране“. На всичко: разкопки, медийно отразяване, реклама, европейски проект. Ефектът е създаването и много успешното функциониране на една „цялостна и глобална“ черна дупка, в която колкото и пари да налееш, пак няма да има пари!

Схемата е толкова гениална, че пред нея бледнеят даже итонговите блокчета на крепостта Кракра. Но да спрем с хвалбите до тук, защото правилната дума за тази организирана измама е „шайка“ – шайка, която граби, насилва и унищожава българската историческа памет! И който си мисли, че тези проблеми не го засягат, нека си спомни от къде идват парите по европейските проекти, които после ги няма. Да се замисли (или да провери в интернет) колко точно е националната вноска на България в Европейския съюз и от чии джобове се изплаща тази вноска?

Иначе казано – НАС НИ КРАДАТ! А сюжетът „Европейски пари за културните паметници в България“ не е сапунен сериал, за който можем да забравим, а истински, чудовищен и болен проблем, който ще засегне даже и внуците ни.

Красимира Лука

8.10.2017