Bulgarian Archaeological Institute

Предложение на Българско Археологическо Сдружение за промени в ЗКН, Глава Археологическо културно наследство

ИЗТЕГЛИ Предложение на Българско Археологическо Сдружение за промени в ЗКН, Глава Археологическо културно наследство

Настоящето Предложение касае глава „Археологическо културно наследство“ на ЗКН и се основава на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (НС на РБ, сигнатура 202-01-65 от 15.10.2012 г.).

Предлагат се промени в три основни насоки:

1. Либерализация на режима за издаване на разрешителни за теренни археологически проучвания.

2. Повишаване на изискванията към извършващите теренни археологически проучвания.

3. Повишаване контрола на теренните археологически проучвания чрез промяна на функциите и отговорностите на контролиращия орган – Съвета за теренни проучвания.

1. Либерализация на режима за издаване на разрешителни за теренни археологически проучвания.

Предлаганите промени се основават на Чл. 48 от Конституцията на Република България, който гарантира правото на труд на всички български граждани. При сега действащият ЗКН на всеки специалист с образователно-квалификационна степен Магистър по Археология се налага да доказва всяка поредна година изконното си право да упражнява своята професия! Този факт е в противоречие не само с основния Закон на Република България, но и създава редица прецеденти, между които най-фрапантният е големият брой обучени кадри (при общо 7 висши учебни заведения с тази специалност в страната), с които разполага държавата България и нищожното количество реализирали се такива. Печален резултат от тази практика са пустеещите археологически обекти и масовото напускане на държавата от страна на обучени специалисти.

Предлаганите промени защитават тезата, че дипломата за професионална квалификация, издадена от висше учебно заведение, е достатъчно законово основание за получаването на всички права, гарантиращи практикуването на съответната професия. Поради тази причина се предлага създаването на Регистър на имащите право да провеждат теренни археологически проучвания. Включването в този Регистър ще гарантира както неизменното и постоянно право на специалистите по археология да упражняват свободно своята професия, така и контролът върху тяхната дейност. Създаването на предвиждания Регистър ще облекчи до голяма степен процедурата за издаване на Разрешителни за теренни проучвания и ще гарантира прозрачност и ясни критерии при нейното прилагане.

2. Повишаване на изискванията към извършващите теренни археологически проучвания.

В досега действащият ЗКН липсват ефективни критерии, които да гарантират реално съществуваща квалификация на хората, провеждащи теренни археологически проучвания в България. Те се свеждат единствено до изискване за 2 (две) години професионален опит (Чл. 150, ал. 1). Освен Магистър по Археология законът разрешава и на лица с образователно-квалификационна степен Магистър по История да провеждат теренни археологически проучвания (Чл. 150, ал. 1). Изискването за „писмена препоръка от хабилитирано лице“ (Чл. 150, ал. 3) е подчинено на субективен фактор и създава предпоставки за корупционни практики. Последното изискване в досега действащия ЗКН (Чл. 150, ал. 2), което настоява за „договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция“ е дискриминативно и няма отношение към квалификацията на лицата, извършващи теренни археологически проучвания.

Настоящето предложение отхвърля изискванията за „препоръка“ и за „договорни отношения“ като незначителни по отношение установяване квалификацията на специализираните кадри и предлага повишаване на изискването за професионален опит от 2 на 5 години, както и изискване за научни публикации в съответната професионална сфера. Тези изменения имат за цел да прекратят практиката на издаване на Разрешителни за теренни археологически проучвания на лица без квалификация (например Бакалавър по Археология, каквито случаи могат да бъдат посочени) само и единствено поради факта, че са в „договорни отношения“ (трудови договори) с български музей. Приемането на предлаганите поправки от една страна ще ограничи злоупотребите при издаването на Разрешителни за теренни проучвания, а от друга – чрез изискването за научни публикации, ще гарантира доказан професионален опит на специалистите, извършващи археологически разкопки в България.

Съветът за теренни проучвания, по начинът, по който е формулиран в ЗКН, представлява междуведомствена институция, която de jure предоставя „компетентно становище,“ а de facto издава Разрешителни за теренни археологически проучвания. В досегашната практика не е констатиран случай, при който в Министерството на културата да са допуснати документи, неодобрени или нецензурирани от Съвета за теренни проучвания. Този факт от една страна обезсмисля ролята на суверена (Министъра на културата) като единствена делегирано от Закона институция, издаваща Разрешителни (Чл. 148), а от друга - представлява юридически абсурд, тъй-като Съветът за теренни проучвания се доминира от практикуващи археолози, в явно противоречие със Закона за Предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Чл. 2, ал. 1), според който „Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба“. Действащият ЗКН не предотвратява и не гарантира избягването на ситуации, в които заемащите публична длъжност извличат ползи в свой частен интерес (независимо дали този интерес е свързан с предстоящо финансиране или с проучването на някой от по-атрактивните археологически обекти). Предлаганите промени в тази връзка настояват за времето на своя мандат членовете на Съвета за теренни проучвания да нямат право и да не провеждат „теренни проучвания“.