Доклад археологически издирвания във Видинска област през 2009 г.

© Красимира Лука 2009. Всички права запазени

Връзка с автора


Теренни обхождания на територията на община Димово, Видинска област

автор: Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2010 г.

Теренните обхождания на територията на Община Димово бяха проведени в рамките на 10 дена през юни 2009 г. и при отсъствието на научния ръководител Оля Миланова от РИМ-Видин. Община Димово обхваща територия от 402,5 кв.км. и включва землищата на 22 села, разположени около южните притоци на Дунава Арчар и Скомля. Основната цел на проведените през 2009 г. теренни обхождания беше добиването на нова информация и обобщаването на съществуващата такава за района, разположен между двата антични обекта Ratiaria при с. Арчар и Conbustica при с. Кладоруб във връзка с провежданите вече втора година теренни проучвания на последния. Не само поради целите на проучването, но и поради факта, че именно античните обекти са основната цел на иманярската интервенция, по време на тези обхождания бяха регистрирани преди всичко обекти, принадлежащи към Античния период.

Изследваният район включва и последния участък от пътя Naissus – Ratiaria, чието трасе е изследвано в детайли на територията на Република Сърбия. Българският участък от пътя не е изследван, а последните проучвания тук дължим на Ив. Балкански през 60те и на Й. Атанасова през 70-80те години на миналия век.

Обекти от І-ІІІ в.

Село Рабиша. В землището на селото е разположен един от малкото изследвани обекти в района, разположен в пещерата Магура, където са регистрирани останки от Ранната и Средната Бронзова епоха. Следи от обитаване от Ранната Бронзова епоха са регистрирани и на изхода на пещерата, а по северния склон на Рабшката могила се локализира селище от средновековието. През 1968 г. от Й. Атанасова са регистрирани и останки от Античността върху самия връх на могилата, които твърде вероятно могат да се свържат със съобщението на В. Добруски, за открит от него „каменен лом, разработен още в римско време” по източните склонове на хълма Магура.

През 2009 г. източването на Рабишкото езеро ни позволи да регистрираме по неговия източен бряг останки от вероятно твърде голямо селище, намиращо се понастоящем под водите на езерото, което е уголемено изкуствено. На разстояние от около 500 м. по брега на езерото бяха засечени поредица от каменни струпвания, примесени с много голямо количество керамични фрагменти. Според произхождащите от тук материали времето на съществуване на това селище може да бъде отнесено към ІV в.

В. Добруски предполага, че в регистрираната от него каменна кариера е бил добиван варовикът, използван за изработването на надгробни и други паметници, известни от землищата на селата Рабиша, Кладоруб и Бела. Твърде вероятно е, селището разположено на брега на Рабишкото езеро де е било свързано именно с това производство. Известните в литературата надписи, произхождащи от Рабиша и от Кладоруб принадлежат на времето ІІ-ІІІ в., което ни кара да допуснем, че регистрираното от нас селище е съществувало и през този период. Долината на река Арчар, заключена между двете села Рабиша и Кладоруб предоставя твърде благоприятни условия за живот и на практика представлява добре защитена зона, достъпна откъм изток, където е разположено укреплението Conbustica. Освен епиграфския материал обаче, за сега не съществуват никакви други данни, свързани с обитаване през ІІ и ІІІ в.

Село Бела. Съвременното село Бела се състои от три, относително самостоятелни части (махали) съответно от север на юг: Горна, Средна и Долна Бела. През 1890 г. Дякович публикува от тук два надписа от времето на Каракала като до този момент са известни общо 4 вотивни надписа, произхождащи от селото. Дякович дава и много точни указания за тяхното местонамиране – при извора в селото. В самото село съществува и легенда, че над „Врелото”, от където извира река Белщица, е бил изграден летния дворец на цар Страцимир. Този дворец е бил сграда с колони от мрамор, целият заграден с яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От „белия” дворец на Срацимир идва и името на селото Бела.

През 1988 г., теренни обхождания, проведени от А. Николаева и Ф. Филипова локализират останки от обитаване през Античността западно от Долна Бела, но не и местонамирането на очевидно култовото съоръжение, за което говорят находките на вотивните надписи. Всъщност мястото, откъдето произхождат надписите, се намира в южната периферия на село Горна Бела, около карстовия извор „Врелото”, понастоящем каптиран. Още преди години, при изкопи за водопровод тук са разкрити масивни зидове и редица други находки. Огледът на място показа, че източно и северно около каптирания в момента извор, на площ от около 1000 кв.м. се развиват архитектурни структури (зидове с дебелина до 60 см., градени от обработени камъни на хоросанова спойка) и културен пласт с дебелина до 1 м. Събраният от повърхността керамичен материал също може да бъде отнесен към една по-късна, в сравнение данните от надписите, дата – ІV в.

Към споменатите до тук епиграфски данни, ще трябва да добавим и известните от Гара Макреш такива, открити при копаене на платформа за железопътна станция . Картирането на тези данни показва солидно присъствие и вероятна гъста мрежа от селища, разположени по долината на река Арчар през ІІ и ІІІ в., за което обаче, както беше подчертано и по-горе, за момента не съществуват никакви, установени по археологически път данни.

Град Димово. Източно от града, в м. „Градището” още през 1989 г. от А. Йоцова и А.Николаева е локализиран обект, определен като крепост-убежище с площ от около 1 декар от Късната Античност. През 2008 г. Стефан Александров проучва на мястото селище от Ранната Бронзова епоха. Огледа на мястото през 2009 г. показа, че останки от Античния период се откриват на площ от не по-малко от 150 декара, върху двата хълма „Могилата” и „Белски връх” и в тяхното източно подножие, върху незаливната тераса по левия бряг на река Арчар. В подножието на „Могилата” е бил разкопан от иманяри некропол с инхумация. Самият хълм „Могилата” представлява тесен рид със широчина не повече от 10 м. и изключително тънък културен пласт. По неговият стръмен западен склон обаче се разкрива (отново вследствие на иманярските вкпавания) богат културен пласт с голяма концентрация на битова керамика. Находките, произхождащи от тук показват, че мястото е било обитаване сравнително дълъг период от І докъм VІ в. Събраният от повърхността керамичен материал може да бъде отнесен към втората половина на V в.

Двата хълма „Могилата” и „Белски връх” са разделени от много дълбоко дере, в което протича безименна рекичка. Върху втория хълм бяха регистрирани останки от единична постройка с видими на повърхността размери 15 х 15 м., градена от речни камъни без видими следи от спойка. От мястото бяха събрани и голямо количество фрагменти, принадлежащи на керамични водопроводни тръби. По информация на местни жители, тук са били намирани монети от втората половина на ІІІ и ІV в., земеделски инструменти, база от колона.

Село Мали Дреновец, м. „Миковски дол”. Местността „Миковски дол” е разположена на 3 км. ЮЗ от селото, върху склон със слаба денивилация на юг-югоизток. Южно районът е ограничен от дълбоко, сухо дере. Културните останки са разпръснати на площ от около 5 декара и очевидно принадлежат към няколко периода, най-ранният от които може да бъде отнесен към Клавдиево-Флавиево време, ако се съди по фрагментът къснопаданска terra sigillata, открит на място. На обекта са били откривани и монети на Веспасиан и Траян. Върху най-високата част на хълма се локализират останките от постройки, докато в неговата южна периферия се били намирани монети от ІV в. Върху цялата южна и югозападна част на склона, под пласта от ІV в., са били разкопавани гробове с кремация, заградени с камъни и керемиди. Керамичният материал, събран от тук показва използването на терена и през ІІ-ІІІ в.

Обектът до с. Мали Дреновец е единственият, регистриран по време на обхожданията, който предоставя сигурни данни за непрекъснато обитаване от І до ІV в. Картирането на известните до този момент данни показва, че всички регистрирани селища в района продължават своето съществуване и в началото на Късната Античност. Може да се предполага дори и известно увеличаване в гъстотата на населване.

Обекти от ІV – първата половина на V в.

Обект западно от село Горна Бела. На 1,5 км. Северозападно от село Горна Бела беше локализиран обект, разположен в сравнително равнинна котловина. Местността в момента е силно обрасла с дървесна растителност, което направи невъзможно проследяването на площта върху която са разпръснати културните останки. От иманяри на това място са разкопани няколко помещения, градени от дялани камъни със спойка от хоросан. Констатирана беше и голямо количество строителна керамика. Произхождащите от тука метални находки, предимно железни инструменти, ни позволяват да датираме въпросните архитектурни останки в ІV и самото начало на V в.

Село Владиченци, м. „Пилещарника”. Северно от селото, върху висок хълм с равно било беше локализиран обект, разположен на площ от около 20 декара. Върху този терен се локализират отделни петна, състоящи се от каменни рушевини, концентрация на битова и строителна керамика, които вероятно подсказват местата на отделни постройки, чийто брой може да бъде определен на 6. Южно от възвишението е разположено корито на вече пресъхнала река, чието трасе може да бъде проследено до вливането й в река Арчар, западно от съвременното село Арчар. Произхождащият от тук керамичен материал определя времето на съществуване на обекта в рамките на ІV в.

Обекти от втората половина на V и началото на VІ в.

Теренните обхождания на територията на Община Димово през 2009 г. локализираха твърде малко археологически обекти, които могат да бъдат отнесени към времето след средата на V в.

Село Шипот, м. „Търнето”. На 3 км. източно от с. Шипот, върху ръба на обширно плато с източно изложение беше локализиран обект с площ не повече от 1000 кв.м. От венеца на платото се разкрива панорамна гледка към коритото на река Скомлянска. По ръба на склона не бяха проследени останките от укрепително съоръжение, но откъм достъпната западна страна на повърхността личат каменни плочи с големи размери – широчина над 1 м. и дебелина до 0,20 м. На мястото е бил разкрит и гроб с инхумация и метален пръстен.

Върху цялата площ на укреплението се проследяват зидове от ломени камъни на кал. Откриват се и единични фрагменти от тухли и тегули, но изключително малко количество. Керамичните фрагменти също са малко и принадлежат към античния период, но част от тях могат да бъдат отнесени към Желязната епоха. За вероятен по-ранен период на обитаване говори и сведението за открита на това място сребърна позлатена апликация с изображение на грифон.

Село Гранитово, „Градището”. Обектът е разположен върху висок скален венец с надморска височина 512 м. Локализиран е от Ив. Балкански през 60те години на миналия като е определен като кастел от Късната Античност и Средновековието. През 2009 г. беше установено, че непосредствено под ръба на скалния венец е разположена малка пещера, докато северно от нея съществува проход в скалите с широчина до 3 м., който дори и естествен, твърде вероятно е бил използван за подстъп към укреплението.

Културните останки се проследяват на площ от около 5 декара. Крепостното съоръжение е добре запазено и се проследява по протежение на около 20 м. по западния ръб на склона. Градено е от ломени камъни, без следи от спойка с приблизителна дебелина на стената между 2 и 3 м. На около 2 м. западно от тази първа укрепителна линия беше локализирана втора, чиято структура поради силното обрушаване и свличания не може да бъде установена. Във вътрешността на укрепеното пространство се наблюдават градежи, принадлежащи на помещения, разположени успоредно на крепостната стена. Следи от обитаване (силна концентрация на битова керамика) бяха локализирани и извън укреплението, на около 20 м. по билото на склона.

Керамичният материал, произхождащ от тука може да бъде датиран към втората половина на V и самото начало на VІ в. Следи и материали от средновековния период не бяха установени.

Colonia Ulpia Traiana Ratiaria

При посещение на м. “Калето” до с. Арчар беше установено, че в района, където се легализират Големите терми на града е започнало разкопаването от иманяри на помещения, чиито стени достигат до 3,0 м. височина. На същото място бяха документирани архитектурни детайли (големи пристенни коринтски капители, бази от колони и др.), вероятно също принадлежащи към Големите терми

Южно от мястото, където се локализира форума на антична Ratiaria бяха документирани два надписа, първият от които надгробен на M. Aurelius Zmaragdus Aug(ustalis) col(oniae) Ulp(iae) Rat(iariae vel –iarensium, vel -iarensis) o(rnato) o(rnamentis) dec(urionalibus) o(b) vi(rtutem), а вторият посветен на Genio Augg(ustorum) от Col(legium) fabrum. От местни жители бяха предадени о голямо количество находки, произхождащи от същия обект.