Българско Археологическо Сдружение

Археологически разкопки на ранноримски лагер и късноантична крепост Conbustica през 2010 г.

Ранноримски военен лагер и късноримско селище с. Кладоруб, община Димово, област Видин юли – август 2010 г.

автор: Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2011 г.

Археологическите проучвания на ранноримския военен лагер и късноримско селище Conbusticа се проведоха от 6 юли до 25 август 2010 г. Както беше установено през предходните години, поради продължителното разрушаване на обекта със земекопна техника, културните отложения във втрешността на укрепеното пространство са тотално унищожени. Поради тази причина проучванията бяха съсредоточени отново по протежение на източната крепостна стена, където бяха заложени четири нови квадрата, южно от изследвания през 2008 и 2009 г. терен. Основната цел и през този сезон беше изясняване на абсолютната хронология на обекта и по възможност прецизиране на датата на изграждане на укрепителното съоръжение.

Както беше установено в предходните години, най-ранните следи от обитаване на терена се свързват с наличието на места на дебели подови обмазки от опалена глина, върху които във всички сектори беше регистриран дебел до 10-15 см. пласт от въглени и пепел. За съжаление, нарушеният, нанесени от иманярската интервенция, не позволяват прецизирането на плана на тези структури. Може да се предположи, че става въпрос за подове на временни постройки, които във височина са били изградени от дървени конструкции, обмазани с глина. Находките на голямо количество глинени мазилки с отпечатъци от пръти върху тях доказват това предположение. Останките от глинени обмазки залягат директно върху стерилен жълт льос и се регистрират на отделни петна, между които през 2009 г. беше проучена и боклучна яма с материали най-късно от времето на Флавиите. Силното опалване на глинените подове, както и наличието на дебел пласт от въглени и пепел върху тях показва, че тези конструкции са били разрушени от силен пожар. Според данните в изследвания сектор, теренът дълго време след това остава необитаем.

Находките, произхождащи от този най-ранен пласт, потвърждават установената в предходните години долна хронологическа граница на обекта, която може да се постави най-късно в Тибериево-Клавдиево време, както и неговия военен характер. Горната хронологическа граница за сега не се потвърждава от достатъчно категорични данни. Може да се каже единствено, че сред находките липсват такива, които могат да бъдат датирани по-късно от средата на II в. Сред керамиката заслужава внимание нарастващото количество на тънкостенни съдове с барбутинна украса и песъклива вътрешна повърхност. Производството на тази керамика започва в северноиталийските работилници. От Късноавгустовско време до средата на II в. такива съдове се произвеждат и в местни работилници в долината на река Сава в Панония. Сред находките от Conbusticа част от тази керамика е покрита с черен лак.

Твърде вероятно към този първи хронологически хоризонт ще трябва да отнесеме и една находка на тухла с фрагмент от печат [Leg(ionis) VII C(lаudiаe)] p(iаe) f(idelis), произхождаща за съжаление от разбитите от иманярската интервенция пластове. Въпреки несигурния си контекст, данните за военно присъствие на обекта се ограничават най-късно докъм средата на II в. Присъствието на тухла с печат на VII Клавдиев легион в Conbusticа прецизира в голяма степен и датировката на подобни находки, произхождащи от Rаtiаriа, както изяснява характера на военната единица, разположена на това място, която може да бъде свързана с вексилацио на същия легион.

Проучванията през 2010 г. дадоха и нови данни за характера и датировката на късноантичното селище, развило се на това място след началото на IV в. Регистрираният през предходната година подравнителен пласт, който заляга директно върху останките на ранноримския лагер, беше проследен и тази година във всички квадрати. Той се отнася към субструкцията на каменното укрепително съоръжение, което е вкопано изцяло в него и частично засяга ранноримските структури. Откриването през този сезон на четири монети на императорите Констанций II, Юлиан и Валент, най-късната от които сечена през 364-375 г., датират времето на изкражване на каменното укрепление в последната четвърт на IV в.

Следите от обитаване през този по-късен и последен за изследвания сектор период, се разкриват на малка дълбочина и са силно засегнати от земеделската обработка на терена. Съставляват дебел до 50 см. пласт от каменни рушевини, в който се разкриват различни битови предмети, метални накити, инструменти и голямо количество битова и строителна керамика. Най-късната дата на този строителен хоризонт се определя от находки на монети от времето на Теодосиевата династия или до средата на V в. От тези данни се вижда, че в самия край на IV в. на мястото на бившия военен лагер възниква цивилно по своя характер, укрепено селище, което просъществува сравнително кратко време. В същия този период, в неговата периферия, се развива и център за производство на битова керамика, проучен частично през предходния сезон.

Археологическите проучвания на Conbusticа през 2010 г. дадоха ценна информация, която изяснява до голяма степен точната хронологическа позиция на двата, регистрирани в изследвания сектор, периоди на обитаване. Като основна задача в бъдеще се оформя прецизирането на времето, в което ранноримският лагер на това място е бил изоставен (или разрушен). Можем само да съжаляваме, че голяма част от този археологически обект, е била тотално унищожена, следствие незаконната иманярска дейност, което прави изключително трудно, а вероятно и невъзможно, решаването на този съществен за военно-политическата история на региона въпрос.