Българско Археологическо Сдружение

COLONIA ULPIA TRAIANA RATIARIA

Colonia Ulpia Traiana Ratiaria е разположена в съвременна Северозападна България, до с. Арчар, община Димово. Рациария е най-големият римски и късно-античен център в региона.

Градът е основан през 1 в. като римски военен лагер и цивилно селище, развиващо се около него. През 106 г. император Траян основава пет колонии, една от които е и Рациария. "Колониите" са градове, притежаващи най-висок статут на автономия и представляващи сами по себе си умален модел на сторицата Рим. Пълното име на града е известно от надпис, датиращ от 125 г. - "Colonia Ulpia Traiana Ratiaria". През 2 и 3 в. Рациария вече е проспериращ градски център, организиран по италийсски модел. Градът е и важен занаятчийски и търговски център - тук е била разположена една от митниците на империята.

След 272 г. Рациария е обявена за столица на новооснованата продинция Крайбрежна Дакия. Градът става седалище на военният и административен управител на провинцията. През 4 в. Рациария се превръща и във важен християнски център. От писмените извори знаем имената на епископи на Рациария: Paulinos, Sylvester, Palladius. Според византийският историк Приск, през първата половина на 5 в. Рациария е "голям град с многобройно население". По време на разкопки на западната крепостна стена е открит и надпис от времето на император Анастасий, който е украсявал входа на града и в който се казва" "Рациария винаги ще процъфтява!"

Първите проучвания на Рациария се осъществени между 1958 и 1962 г. от проф. В. Велков. По-късно, през 1976 г. тук започват системни проучвания от международен екип, включващ италиански специалисти. Разкрити са Източната порта на града, чести от източната отбранителна стена, представителна сграда, интерпретирана като Резиденция на управителя на провинция Крайбрежна Дакия. Проучените останки са реставрирани и консервирани. През 1991 г. разкопките тук са прекратени.

По време на тези проучвания са открити голямо количество ценни находки, включително известната статуя на Херакъл, златно съкровище, мозайки и др. От Рациария до сега са известни над 100 латински надписа, открити на територията на града или в неговите околности.

СПАСИТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В РАЦИАРИЯ

Критичното състояние на Рациария и вандарското разрушаване на античния град след прекратяване на разкопките тук е добре известен факт на българската и международна общественост. През последните двадесет години, вместо да бъде проучван, разкрит и консервиран, древният град става обект на иманярски нападения и източник на незаконна търговия с антики. Разкопана и унищожена е площ с дължина 2 км (изток-запад) и широчина 1 км (север-юг). Някои от иманярските изкопи достигат до 10 м дълбочина, а унищоженията засягат целият терен на града и неговите околности.

През 2009 г. Българско Археологическо Сдружение започна кампания "Помогнете да спасим най-големият археологически обект в Северна България – Colonia Ulpia Traiana Ratiaria” с Петиция, подкрепена от над 700 учени и интелектуалци от цял свят. Катастрофалното състояни на този културен паметник беше отразено от международни издания като “Current World Archaeology”, “Past Horizons”, “Rescue. British Archaeological Trust”, “Washington Post” и др. Бяха събрани и дарения в помощ на обекта, идващи от различни части на света: САЩ, Канада, Англия, Ирландия, Австрия, Франция, Германия, Испания и разбира се - България.

През 2010 г. със Заповед на Министъра на културата в Рациария бяха предприети спасителни действия, които целяха на първо място изнасянето и съхранението на ценни архитектурни детайли и надписи, разпръснати на територията на целия обекта и оставени без никаква охрана или защита. Финансирането на тези първи стъпки за спасяването на обекта беше осигурено от Българско Археологическо Сдружение и община Димово. Едновременно с това бяха извършени и заснемания на разкрити от иманярите сгради и археологически структури. Анализът на тези данни показа, че иманярските разрушения са засегнали културните пластове до нивотона първото каменно застрояване на града в началото на 2 в. Новооткритите архитектурни детайли и латински надписи дадоха нова и изключително ценна информация за планировката на града, съществуването на важни обществени сгради и храмове. Един от най-важните резултати, следствие спасителните действия на територията на древния град, беше откриването и документирането на една от главните улици на града - decumanus maxumus, отдалечена на 500 м от Западната порта - място, за което първите проучватели са предполагали, че се намира извън крепостните стени на града.

Новооткритите епиграфски и архитектурни паметници, спасени от територията на разграбвания обект, положиха основата на музейна експозиция, която логично беше разположена в близост до обекта и в бъдеще ще бъде развита като представителна за културното наследство на древния римски град. Само за две години колекцията от находки, произхождащи от територията на Рациария, надмина направените за същия период открития в цяла България! Някои от тези паметници са с уникална за българската наука и културно наследство стойност. Сред тях трябва да споменем серията великолепни капители, датирани във времето на император Хадриан (117-138 г.) и надпис, споменаващ IV Скитски легион - една от първите римски военни единици, разположена на територията на съвременна България в началото на 1 в.

Виж: Доклад за изпълнение на Заповед на Министъра на културата № РД 9К-0202/11.10.2010 г.

Спасителните действия в Рациария, предприети от Българско Археологическо Сдружение, успяха да спасят и да запазят информация, която няма стойност. Всичко това ни кара да се запитаме: "КАКВО ИЗГУБИХМЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОВИНИ?" "КОЙ Е ВИНОВЕН?" и "ЗАЩО СЕ СЛУЧИ?"

Рациярия е част от световното културно наследство! Нашата кауза е справидлива! Ние няма да се откажем защото "богатството" на Рациария принадлежи на България и защото Миналото не може да бъде променено! Който не разбира тази проста истина е изправен пред Съда на Историята!

Как и защо спасителните действия в Рациярия бяха прекратени вижте в статията "РАЦИАРИЯ - КАКВО ТОЧНО СЕ СЛУЧВА С БЪЛГАРССКАТА АРХЕОЛОГИЯ?"

Научните резултати от спасителните действи, предприети от Българско Археологическо Сдружение са публикувани в първия том на RATIARIA SEMPER FLOREAT.

Публикации

RATIARIA SEMPER FLOREAT, vol. I, Ratiaria and its territory. Researches. Sofia, 2014

К. Лука. Теренни издирвания на територията на Област Видин. Археологически открикия и разкопки през 2011 г., София 2012, 508-510.

К. Лука. Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Археологическо наблюдние на обект “Калето” до с. Арчар, Община Димово, Област Видин. - Археологически открития и разкопки през 2010 г., София, 2011, 271-273.

K. Luka. SOS from ... Ratiaria. The "hidden" face of Bulgarian archaeology. - Ancient Planet, vol. 3, 2012, 162-165.

К. Лука. Съвременната Рациария. – сп. Оренда, 6, 2012, 4-13.

К. Лука. Рациария – богове, иманяри и учени. – сп. Будител, 4 (18), 2010, 34-38.

К. Лука. Рациария – игубеният град. – сп. Будител, 3 (17), 2010, 33-48.

K. Luka. The Looting of Ratiaria. – Past Horizons – journal of volunteer archaeology – Aug 2009, 26-31.

Ziesemer, J. Bulgaria. The Case of Ratiaria. - In: Heritage at risk. World report 2011-2013 on monuments and sites in danger. ICOMOS.