Българско Археологическо Сдружение

Раннонеолитно селище Оходен-Валога

Селището Оходен-Валога е първият селищен комплекс, открит в България, датиран в 6400-6300 г.пр.Хр. Той отговаря на фаза Протостарчево на неолитната култура, регистрирана на територията на съвременна Сърбия.

Проектат "Оходен-Валога" беше иницииран от Българско Археологическо Сдружение, с чиято финансова подкрепа през 2002 г. се проведоха първите разкопки на това място.

Раннонеолитното селище е локализирано при теренни обхождания през 1994 година. Местността Валога (известна още с името Долните лъки) се намира на 1,5 км североизточно от село Оходен, Врачанско. Обектът е разположен върху леко наклонена на изток алувиално-ливадна незаливна тераса на левия бряг на река Скът. Площта му е около 10 декара.

Системните археологически разкопки стартираха през 2002 година. Тогава беше проучена площ от 60 кв.м. Изследвана беше източната половина на вкопана структура, вероятно жилище запълнено с голямо количество керамика, кремъчни артефакти, животински кости, въглени и големи парчета отухлени мазилки от деструкциите на разрушените подова платформа и покрив.

Теренните наблюдения показват, че обитаемата част на е била разположена над повърхността на древния терен. Тук са се извършвали производството на кремъчни остриета и керамика. Силно раздробеното състояние на керамиката показва, че съдовете са паднали от високо и са окончателно натрошени от падащите върху тях масивни стени от надземната част. Вероятно на това ниво е имало отделено помещение за хранене и спане.

Съществуват непреки доказателства за наличието на пещ именно в надземното ниво на жилището. Това са някои опалени мазилки и голямото количество специфично натрошени и опалени четвъртити камъни каквито се поставят в основата на пещта. Изглежда, че тя се е разрушила в следствие падането на стените заедно с покривната конструкция и хлътването им във вкопаната част на структурата. Съдейки по разположението на откритите дупки от колове можем да предположим, че входа се е намирал в югоизточната и част. Възможно е покривът да е бил двускатен, тъй като някои от отухлените буци са запазили отпечатъци от кръстосани под троен ъгъл цепени греди.

Жилището е обитавано около 40-50 години. След напускането му е започнал постепенен процес на саморазрушаване. Прочитат на контролните профили показва, че надземната част на структурата е паднала по посока на денивелацията на терена. Под обитаемата част е било изкопано и измазано топло изолирано помещение, вероятно мазе. Именно това помещение в следствие на дъждове и наводнявания се е запълнило с жълто-белезникавите глинени замазки. В по-късен период върху тях окончателно е паднала надземната част на структурата заедно с изоставения инвентар в нея.

В процеса на разчистването на вкопаванията в югозападната част на проучвания сектор беше открито раннонеолитно погребение. Антропологическият анализ даде следните данни за скелета. Вероятно под главата е имало подложка от органична материя. След изгниването на подложката, под натиска на пръстта, главата се е изместила на зад. Дългите кости на крайниците, са грацилни с добре изразен релеф. Ключиците също са грацилни. Липсват травматични поражения. Отчетени са болестни промени, като начално ошипяване на ръбовете на прешлените. Констатирано е силно изразено абразио (изтриване) на резците и кътниците, вероятно дължащо се на дъвчене на кожи и корени. По съвкупност от белези върху черепа, ключиците, крайниците и таза е определен женски пол. Възрастта е Adultus (израстнал), в границите 25-30 години. Антропологическият тип е грацилен медитерански.

Датировката на гроба се на базата на получената информация от керамиката и радио-въглероден анализ на органични материали. Данните показват, че гробът се отнася към края на “монохромния неолит” (т.е. края на VII и началото на VI хил. пр. Хр.).

Публикации

Г. Ганецовски. Оходен: селище от ранния неолит : разкопки 2002-2006 г. Враца, 2009.

Галерия