Българско Археологическо Сдружение

Римска крерпост и светилище край град Мездра

Крепостните стени на укреплението са построени през римския период и в момента са запазени на впечатляващата височина от 8 м. На същото място през II в. е съществувало светилище, от което произхождат и изключително богати находки на предмети от бита, керамика и монети. През 2007 г бяха открити и архитектурни датейли, доказващи съществуването на античен храм.

Римското светилище и крепост е разположено в южните покрайнини на съвременния град Мездра. Намира се на стратегическо място срещу изхода на дефлето, пресичащо Стара планина и свързващо Южна със Северна България. Крепостта е построена върху лесен за отбрана хълм с надморска височина 200 м и панорамен изглед на север, юг и запад. Подстъпът към укрепелението вероятно се е осъществувал от изток. Естествена защита от юг е осигурявала пълноводната река Искър (Oescus).

История на проучванията

Първите разкопки тук са проведени през 1963 г. и продължават до 1989 г., когато са прекратени поради липса на средства. Тези проучвания разкриват добре запазената укрепителна система, като я датират обаче по времето на Първата и Втората българска държава (VII-XIV в.).

През 2003 г. по инициатва на Българско Археологическо Сдружение разкопките са подновени. Новите проучвания на обекта корегираха до голяма степен неговата датировка и интерпретация. Беше установено, че крепостната стена принадлежи към римския период и на практика представляват най-добре запазената укрепителна система от това време, разкрита на територията на България.

Крепостна стена

Крепостната стена на "Калето" край град Мездра е запазена на височина до 6 м. Новите проучвания на това място потвърдиха, че нейното изграждане е станало най-късно в началото на IV в. Бяха регистрирани и останки от по-ранно укрепително съоръжение, разрушено верояно към средата на III в. През 2003 г. беше разкопана и една от кулите на крерпостта със запазена височина до нивото на нейния втори етаж.

Останки от Халколитния период

В подножието на крепостта през 2003-2005 г. бяха проучени и останки от голямо праисторическо жилище. Според откритите материали то принадлежи към култура Криводол-Салкуца- Бубани Хум Iа, разпространена върху територията на съвременна Северозападна България, Източна Сърбия и Югозападна Румъния между 4500 и 4000 г.пр.Хр. Впечатлява богатството на находки, между които добре запазени керамични съдове, медни предмети, инструменти и оръжия от кремък и кост.

Протейхизма

След началото на петото столетие започва нов строителент период на обекта. По това време са регистрирани преправки по крепостната стена и изграждането на втора отбранителна линия, фронтално пред първата (протейхизма). Втората стена е разположена на 5-6 м пред първата и при нейното проучване беше открит латински надпис - част от милиарна колона, който датира нейното изграждане в началото на V в.

Култови огнища

Направените дълбоки сондажи по време на проучванията през 2003-2007 г. разкриха останки от култови огнища, съдържащи невероятно богати находки на битови предмети, керамика и монети. Според тези находки огнищата са били използвани от края на II и през целия III в. и показват съществуването на голямо светилище на това място.

Publications

С. Машов, Г. Ганецовски, К. Лука. Сондажни проучвания на праисторическо селище и антична крепост “Калето” край Мездра. – Археологически открития и разкопки през 2003 г., София, 2004, 41-43.

К. Лука. Находка от керамични калъпи за производство на съдове с апликирана украса от крепостта Калето край Мездра – Археология, XLVII, 1-4, 2006, 161-170.

К. Лука. Античните паметници в община Мездра. Мездра, 2004.

Презентации

Доклад Археологически проучвания 2003 г.

Доклад Археологически проучвания 2004 г.

Галерия