Българско Археологическо Сдружение

Тракийска надгробна могила от римския период край град Харманли

През 1999 г. в Исторически музей – Харманли от местен жител беше предадено голямо количество керамика, както и метални находки, произхождаща от надгробна могила от околностите на града. Първоначалният оглед показа, че могилата е част от могилен некропол, състоящ се от четири различни по големина могили, разположени южно от Харманли на около 1,8 км югозападно от коритото на река Марица и 1,5 км северно от село Надежден. Могила № 4, от която произхожда находката, е с малки размери (максимален диаметър до 18 м и обиколка 25 м), разположена върху тесен предпланински рид с надморска височина около 160 м. Поради приблизително стръмният терен, върху който е била насипана могилата, могилният насип се е свлякъл в източна посока, така че понастоящем неговата височина не надминава 1,30 м.

Стратиграфските разрези на Могила № 4 по осите север-юг и изток-запад показаха, че могилният насип, състоящ се от жълтеникава песъклива пръст, е бил насипан еднократно директно върху древния терен. Върху цялата проучена площ беше разкрит каменен кожух, който вероятно е покривал могилния насип в неговата цялост. Гробното съоръжение е било разположено в приблизителния център на могилата като иманярското вкопаване е унищожило голяма част от него. Запазени останки от това съоръжение бяха установени в югоизточната и северозападната част на проучената площ, където бяха разкрити части от каменно ограждение и останки от клада, разположени на дълбочина 1,10-1,30 м от най-високата част на могилния насип. На същата дълбочина от незасегнатия от иманярската инвазия могилен насип, произхождат и известно количество керамични фрагменти, абсолютно идентични по качество на изработка (в отделни случаи и по форма) с предадената в ИМ-Харманли находка. За съжаление, обаче, проучванията показаха, че иманярският изкоп е унищожил изцяло разположеният в центъра на могилата гроб, като разкритите части от гробното съоръжение (както произхождащият от тях археологически материал) са разположени в неговата периферия.

Разглежданият керамичен материал от Могила № 4 край град Харманли представлява изключително интересен комплекс, който най-общо може да бъде определен като принадлежащ на тракийско местно население в процес на романизация или на слабо романизирано население със съхранени етносни традиции. Фактът на поява сред този комплекс на типично римски форми съдове, само част от които могат да бъдат открити сред керамиката, позната от селищните структури и гробните съоръжения в региона, подсказва, че разглежданите тук фрагменти са продукт на локален производствен център. Този център най-вероятно е имал директен досег с римската керамична традиция и то в нейния най-ранен период, който не надминава границите на II в. Констатираната употреба на архаични форми, придържането към елинистическите традиции и най-вече – формалният репертоар на керамиката, работена на ръка, насочват към една сравнително ранно датировка, много близка по време до анексирането на тракийските земи от Рим и организирането на провинция Thracia от император Клавдий след 45 г. Въпреки че за тази “вътрешна” провинция няма данни за настаняване на римска редовна войска, директните паралели на комплекса със съдове, откривани в римските военни лагери на север от Стара планина показват, че местните производители са имали директен досег с италиската керамика, която на този ранен етап е била внасяна и употребявана преди всичко от римските военни подразделения. Металните находки, предадени в ИМ-Харманли, не протеворечат на тези заключения. Присъствието сред тях на типично римско нападателно въоръжение също свидетелства за директен досег на местното население с римския военен апарат във времето между управлението на императорите Август и Хадриан (според датата на римското копие в находката).

На базата на тези данни, както и на посочените в изложението паралели на керамичните съдове, разглежданият погребален комплекс от Могила № 4 край град Харманли може с голяма сигурност може да бъде датиран между 45 и 138 г или на границата между I и II в. Присъствието на римско нападателно въоръжение в комплекса показва, че на това място е било извършено реално погребение на воин, принадлежащ към римските военни структури. Интерпретацията на гроба като “кенотаф”, т.е. като символично погребение на рекрутиран в римската армия и загинал на друго място войник, едва ли е възможна, именно поради факта на присъствие на лично въоръжение в гроба. Както е известно, опазването на личното оръжие е била една от основните задачи на войниците, а неговото загубване или унищожаване се е наказвало жестоко в римските военни структури.

Въпреки непоправимите разрушения, нанесени от иманярската интервенция, гробът в Могила № 4 може да бъде причислен към т.нар. “гробове-клади” (bustum) поради регистрираните в северозападната част на иманярския изкоп останки от клада и поради констатирания процент от съдове с вторично опалване. Функционалният анализ на керамиката показа, че тя е била предназначена преди всичко за “ритуално пиршество”, т.е. целият комплакс може да бъде определен кето “гроб-тризна”.

Публикации

К. Лука. Керамика от гроб-тризна в надгробна могила № 4 в местността “Харманлийска чешма” край град Харманли. – В: Castra Rubra, 3, 2013, 29-116.

К. Лука. Какво знаете за … могилите. София, 2000.

Галерия