Българско Археологическо Сдружение

РАННОРИМСКИ ВОЕНЕН ЛАГЕР CONBUSTICA

През I в. Римската империя предприема агресивна политика за асимилиране на териториите, разположени в източните чати на Балганския полуостров. Между многобройните укрепления и градове, основани по това време, е и впечатляващата крепост Conbustica, разположена в съвременна Северозападна България. Крепостта е ситуирана върху плато, между водослива на две реки и е била позиционирана стратегически на главния път, свързващ река Дунав с Адриатика. Conbustica се споменава в известната Певтингерова карта, за която се предполага, че е изготвена през първото столетие след Христа.

Античният обект до с. Кладоруб е локализиран още през XVIII век от Феликс Каниц. През 1890 г. Вацлав Добруски посещава мястото и описва читириъгълна крепост с размери 140 х 140 крачки (Добруски, В. 1890: 33). Още по това време обектът се идентифицира с римската пътна станция Conbustica, отбелязана в Tabula Peutengeriana на пътя между Ratiaria и Timacum Minus (TP VII 5). Селище с подобно име (Combustica, 9 combustitia A, combusticiā C, conbusticia B editi) се споменава и в Anonymi Ravennatis Cosmographia (RC IV 7), но разположено на пътя между Philippopolis и Serdica. Няма други данни за името на селището. Още от края на XIX в. обаче името Conbustica (Combustica) се възприема в специализираната литература и влиза в обръщение като древното име на селището, разположено в околностите на съвременното село Кладоруб. В средата на миналия век Б. Геров, въз основа на епиграфските данни го определя за „най-значителен център с градски живот и романско население в хинтерланда на Ratiaria“.

Крепостта е разположена източно от съвременното село Кладоруб, върху обширно плато, заключено между водослива на река Салашка (или Вещица) в река Арчарица. Платото заема пространство от над 20 хектара на средна надморска височина 170 м и доминира над околния терен като осигурява видимост над долината на река Арчарица. От север, изток и юг стръмните брегове на двете реки (на места свачищни), които се издигат на над 15 м височина, представляват естествена защита на терена, който е достъпен само от запад, където понастоящем е разположено съвременното село.

Северно от платото, върху което е разположена крепостта, върху източния бряг на река Арчарица, се локализират останки от обширно по площ неукрепено селище, вероятно предградие. Некропол с кремация е бил разположен пърху полегат склон с южно изложение, северно от предградието. Друг некропол се локализира в южната част на съвременното село, където в дворовете на къщите са били откривани гробове с инхумация и „дребни“ монети – вероятно принадлежащи към късноантичния период.

Редовните археологически проучвания в Conbustica, започнали през 2008 г., установиха наличието на каменно укрепително съоръжение с правоъгълен план и размери 110 х 140 м, ориентирано по дългата си страна север-юг, с леко отклонение на североизток-югозапад. По информация на местни жители укреплението е притежавало 4 отбранителни кули с кръгъл план, разположени в ъглите на крепостта, които са били напълно унищожени още преди началото на проучванията. Изцяло унищожена от незаконни иманярски изкопи е и вътрешната площ на укреплението. Единствено запазена, но силно намалена във височина (поради използване на камъните за строителен материал в селото) е източната крепостна стена, от която в периода 2008-2011 г. бяха проучени 40 м. Установени бяха три строителни периода и културен пласт с дебелина до 1,00-1,20 м. Навсякъде в заложените сондажи фронтално пред крепостната стена, непосредствено над стерилния льосов терен, бяха разкрити останки от дебели подови обмазки от глина на наземни жилища с лека конструкция (бараки, contubernia), както и от една боклучна яма, разположена между тях и част от пътна настилка, градена от речни камъни. Материалите, произхождащи от това първо ниво на обитаване на обекта (terra sigillata, фибули, защитно и нападателно въоръжение, тухли с печати) дават основание обектът да бъде интерпретиран като военен лагер на vexillatio.

Не по-късно от края на I в. военният лагер е бил напуснат. В изследвания сектор няма данни за обитаване на терена докъм средата на IV в., от което време датира следващото строително ниво. Силното опалване на глинените подове, както и наличието на дебел пласт от въглени и пепел върху тях показва, че лагерът е бил унищожен от силен пожар. Вероятно именно с този факт е свързано и названието на селището, отразено в Tabula Peutingeriana, чийто произход би трябвало да се търси от латинската дума “combustium; comburo, -ussi, -ustus” (изгорено; изгарям, унищожавам).

През втората половина на IV в. върху рушевините на ранноримския лагер е издигнато каменно укрепление. Към този период се отнася дебел до 30-40 см подравнителен пласт, в който са вкопани основите на крепостната стена. Пластът е беден откъм находки и разрушава само частично ранноримското ниво, тъй като субструкцията на отбранителното съоръжение не надминава 0,50 м дълбочина. Крепостната стена е градена в opus implectum с малка дебелина (1,50 м). Просъществува до средата на V в., когато е била разрушена. Рушевини от градежа на крепостното съоръжение бяха констатирани върху цялата изследвана площ и маркират последния период на обитаване на обекта. От това ниво произхожда богат археологически материал – керамика, голямо количество железни инструменти, накити, битови предмети и монети. Към същия период може да бъде отнесен и частично проучените останки от пещи за производство на битова керамика, разкрити западно от крепостта.

Публикации

К. Лука. Технологични характеристики на битовата керамика от ранноримско войнишко жилище и късноантични нива от Conbustica при с. Кладоруб, община Димово. – In: Ratiaria Semper Floreat, I, 2014, 284-330.

К. Лука. Ранноримски военен лагер и късноримско селище CONBUSTICА до с. Кладоруб, Община Видин. Археологически открикия и разкопки през 2011 г., София 2012, 272-274.

К. Лука. Археологическо проучване на ранноримски военен лагер и късноримско селище CONBUSTICА до с. Кладоруб, Община Видин. - Археологически открития и разкопки през 2010 г., София, 2011, 287-289.

К. Лука. Археологически проучвания на ранноримски военен лагер и късноримско селище Conbustica до с. Кладоруб, Община Димово. - Археологически открития и разкопки през 2009 г., София, 2010, 327-329.

К. Лука. Сондажни археологически проучвания на античен обект „Калето” при с. Кладоруб, община Димово. – Археологически открития и разкопки през 2008 г., София, 2009, 437-441.

Презентации

Доклад Археологически проучвания в Coinbustica, 2008 г.

Доклад Археологически проучвания в Conbustica, 2009 г.

Доклад Археологически проучвания в Conbustica, 2010 г.

Доклад Археологически проучвания в Conbustica, 2011 г.

Галерия