Българско Археологическо Сдужение

Късно-антична крепост "Градището" при с. Батулия, община Своге

Крепостта при село Батулия е част от системата от укрепени селища, възникнали (или подновени за живот) по време на опостушителните нападения на готи и хуни през IV и V в. Тя е и първата крепост, проучвана чрез археологически разкопки в цялото Искърско дефиле и прилежащата му територия. Нейното цялостно изследване на практика ще отговори на многобройни въпроси за структурата и планировката на тези съоръжения, за военната организация, за бита и начина на живот на населението в тази отдалечена епоха.

В нашето съвремие крепостта е лесно достъпна, тъй-като в нейното подножие в началото на XX век е изграден манастирът „Св. Никола“. Благодарение на общинска администрация Своге, манастирският комплекс и древната крепост до него в бъдеще ще се превърнат в привлекателно място за почивка и посещения.

През месец юли 2017 г. с финансовата подкрепа на общината започна археологическото проучване на крепостта, чиято основна цел за този сезон беше да изясни топографията (размерите и плана на укрепителното съоръжение) и хронологията (времето на обитаване) на Градището.

Интересна подробност е, че античната крепост е разположена в непосредствена близост до съвременния черен път за село Буковец, в чиито покрайнини е регистрирана още една такава крепост. Твърде вероятно е съвременния път да следва древно пътно трасе, което е свързвало населените пунктове в планината и от село Буковец в северна посока е изкачвало билото на Голема планина (което сега съвпада с трасето на трансевропейския маршрут Ком-Емине), за да пресече планината в посока Лакатник. По този начин крепостта вероятно е представлявала и част от отбранителната система на пътя, свъзващ северна България със Софийското поле.

Крепостта е разположена на около 640 м надморска височина, на място, оградено от три реки – в нейното източно подножие е водослива на река Кръстешка в Батулийската река, а от север преминава Оградишка река, която отново в подножието на крепостта се влива в Кръстешка. В нашето съвремие по протежение на Оградишка река и в близост до крепостта съществуват няколко извора, от където вероятно се е снабдявала и самата крепост с вода. Всъщност, липсата на директно водоснабдяване е характерно явление за периода на IV, V и VI в. На някои места в България са разкрити цели съоръжения, които извеждат до кладенци или извори извън крепостните стени – изсечени стълби, шахти и дори подземни тунели. В крепостта край Батулия, в нейната най-източна част, се констатира дълбоко изсечено в скалата съоръжение с квадратна форма, което сигурно е имало подобни функции.

Друг начин за снабдяване с вода са били щерните (хранилища), които са се пълнели с дъждовна вода или са били зареждани ръчно с вода, донесена от близките извори. Понякога с тази цел са се използвали и големи гърнета (гр. „питоси“, лат. „долиуми“). Долиумите са били заравяни в земята така, че само гърлата им са се показвали на повърхността и са служили за хранилища на различни продукти – най-често зърно, но също и вода, вино и др. В Градището при Батулия по време на разкопките се откриха доста голямо количество фрагменти от такива съдове, които са били предназначени за складиране и съхраняване на храни.

Самата крепост е била разположена така, че е осигурявала защита на своите обитатели почти от всички посоки. От север планинският склон се спуска стръмно към коритото на рега Оградишка. От юг теренът представлява отвесни скали, разположени така, че строителите на крепостта са били принудени да изградят южната защитна стена дъговидно, вдадена към вътрешността на обитаваното пространство.

Единствено от запад теренът е полегат и извежда до тесен планински път, който след около 150 м достига до съвременното трасе на пътя за село Буковец. Именно на това място е бил разположен и входът на крепостта. Строителното решение на това място е твърде оригинално и се среща за първи път сред известните в България крепости от това време. Тъй-като мястото представлява най-уязвимата точка в отбраната на крепостта, то е защитено с много голяма по размери правоъгълна кула, чиито основи в момента очертават квадрат със стени от 10 м. Конфигурацията на терена обаче, не е позволявала изграждането на още една такава кула (както е обичайно), която да защитава входа и от южната му страна. За това крепостната стена е продължена и пред кулата като по този начин е оформен тесен проход, който е изпълнявал ролята на вход.

В източна посока укреплението е опирало до много тесен и висок скален ръб, дълъг повече от 100 м. Очевидно той е представлявал част от крепостта, тъй-като в неговата най-източна част е оформена тясна потерна (допълнителен авариен вход), издълбана в скалата. Вероятно в древността тази потерна е извеждала към твърде стръмния източен скат на възвишението. С построяването на манастира, теренът точно под нея е бил изкуствено заравнен и в момента този източен подход към укреплението се намира в непосредствена близост с манастирската сграда.

Вероятно вътрешното пространство на крепостта е било гъсто застроено. През 2017 г. беше частично разкрита масивна сграда, разположена в най-тясната част на укреплението. На това място южната и северната крепостна стена се доближават на разстояние по-малко от 10 м една от друга. Характерно за крепостите от този период обаче, е максималното използване на защитената площ. Много от тези крепости са били пренаселени поради стремежа на населението да търси сигурност зад крепостните стени. Крепостта Градище не прави изключение – дори и в този, максимално тесен участък са били разположени сгради, една от които беше проучена през този сезон.

Сградата е с изключително стабилна конструкция. Стените ѝ са градени в т. нар. opus impectum – техника, при която двете лица на зидовете се оформят от големи камъни, а пространството между тях се запълва с по-дребни, смесени със спойващ материял, в слючая хоросан. По този начин обикновено се изграждат крепостните стени и в случая разкритата сграда прилича по-скоро на малък бастион, отколкото на жилищна. Не е изключена и вразката ѝ с укрепителното съоръжение, като се има предвид близостта на разкритото помещение със северната крепостна стена.

Сградата е била изградена изцяло от камъни, тъй-като при нейното разчистване не бяха открити тухли. Вероятно е имала и втори етаж, тъй-като дебелината на зидовете предполага голяма височина на постройката. Покривът е бил покрит с керемиди (имбрици), каквито бяха открити сред нейните развалини. Вероятно подът и стените са били обмазани с глина, тъй-като от рушевините на помещението произхождат фрагменти от обмазки с добре заравнена повърхност.

Южно от сградата започна и разчистването на каменна настилка, която вероятно маркира улица с посока изток-запад. Тъй-като това е най-тясното място на укреплението, може да се предположи, че улицата е свързвала двете по-широки части на крепостта и е имала централно значение. През предстоящите сезони проследяването на трасето на тази улица вероятно ще разкрие най-важните елементи на застрояване в градището. Паралелите с други подобни крепости показват, че на това място би трябвало да има освен жилищни сгради също и административни, стопански и религиозни. Една находка на бронзов кръст, която е била открита в градището и която понастоящем се пази в манастира „Св. Никола“ показва, че на това място е съществувала църква.

Находките, открити по време на разкопките показват, че крепостта е била обитавана от цивилно население и е била изградена за неговата защита, а не със стратегическа или военна цел. Разбира се, може да се предполага и наличието на малък военен гарнизон, излъчван вероятно от самото население на крепостта. За сега обаче, от градището произхождат предмети с чисто битов характер – съдове използвани в ежедневието (каички, гърнета, капаци за тези гърнета и т.н.), един хромел (каменна мелница), използван за смилане на житни култури, питоси за съхранение на продукти.

Важно е да се подчертае, че това е едва началото на изследване на тази крепост. През следващия сезон усилията ще бъдат съсредоточени върху разкриването на вътрешното ѝ застрояване, проследяването на откритата улица и вероятно разчистването на част от крепостното съоръжение. По този начин ще бъде разкрита първата и за сега единствената антична крепост в Искърското дефиле, а ние ще научим още много и интересни факти за историята на този район.

---

Публикации

---

Галерия