Българско Археологическо Сдружение

Късноримска вила в м. Анище до с. Граничак, Общна Белоградчик

Римската вила е открита през 2001 г. и проучвана в продължение на няколко години от различни екипи. Тези проучвания успяват да установят размерите на обекта и да разкрият голяма центална сграда с абсида, верижни помещения, разположени около вътрешен двор, както и останки от римска баня. Намерените тук монети и различни метални предмети показват, че вилата е била построена и използвана в късноримския период (IV - началото на V в.).

Обектът е разположен на 1 км от с. Граничак и на 12 км от град Белоградчик. Останките достигат едва на 5 м от стръмния десен бряг на река Салашка, която на това място прави широк плавен завой и обгражда обекта от неговата източна страна. Теренът, върху който са построени античните сгради представлява равна незаливна тераса с надморска височина 348 м, ограничен в западната си част от реката, а от изток от ниските склонове на предпланините на Балкана. Районът не е земеделски, но представлява звено от важна комуникационна артерия, която чрез прохода Кадъбоаз (Белоградчишкия проход) прекосява Стара планина и извежда към съвременен Княжевац и Ниш в Сърбия. В Античността от тука е преминавало трасето на пътя от Ratiaria през Conbustica за Naissus, споменат в Tabual Peutingeriana (TP VII 5), останки от който са регистрирани при съвременните села Арчар и Въртоп (община Видин) и Вълчек (община Макреш).

От откриването му през 2001 г, обектът се проучва от различни изследователи, което за съжаление затруднява до голяма степен интерпретацията на данните от различните археологически сезони. През изминалата 2007 г. беше формиран екип на Българско Археологическо Сдружение, който освен продължаване разкриването на архитектурните останки имаше за задача и обобщаване и синхронизиране на информацията от изминалите шест години. До този момент площта върху която е регистриран културен пласт надхвърля 2800 кв.м. Археологическите останки са разположени на малка дълбочина като част от непроучените зидове на античните сгради са видими и до сега на повърхността. Културният пласт е изключително беден на находки и представлява дебел 50-60 см насип от срутените зидове на сградите и покривен материал. Тези данни показват, че комплексът е бил напуснат от своите обитатели още в древността като изоставените сгради са били подложени на постепенно саморазрушаване, факт, който е констатиран и при други извънградски структури на територията на съвременна Северозападна България.

През 2007 г беше извършено цялостно заснемане на разкритите до този момент сгради като на план с генерална планквадратна мрежа ориентирана по посоките на света бяха нанесени двата, проучвани до този момент по отделно сектора І и ІI, вторият от които без всякаква графична документация. Сектор І е проучван през 2001-2004 г от Антоанета Николова (Исторически музей Видин) и Ангел Малкочев (Исторически музей Белоградчик). Разкрита е голяма едноабсидна сграда, чийто план не е окончателно изяснен и развити западно и източно от нея верижни помещения. Както в централното помещение, така и в западните е констатирана добре запазена подова замазка, която понастоящем за съжаление е вече силно разрушена. Централното помещение е било достъпно чрез входове от запад и изток, първият от които с добре оформени от тухли страници. Западните верижни помещения са конструктивно свързани с постройката и изградени в същата техника – от полуобработени камъни, споени с бял хоросан. Разкритите зидове от постройки, разположени в източната част на сектора са долепени на фуга към централната сграда като градежът на част от зидовете на северните помещения е от големи речни камъни. Това ни дава основание да допуснем, че разкрития към тях вход с оформени от тухли страници първоначално е представлявал част от външното фасадно оформление на сграда 1.

През 2005-2006 г. от д-р Нарцис Торбов и д-р Добрин Антонов от Исторически музей Враца е разкрита Сграда 2, разположена в Сектор ІІ, интерпретирана като банска постройка. Не е констатирано подово покритие. В югозападната част на сектора е разчистен блокаж от необработени камъни, обилно залети с хоросан, очевидно предназначен за укрепване на стръмния бряг на реката. Сграда 2 е била построена върху по-ранно съоръжение, чиито нарушени от това по-късно строителство основи с част от добре запазен хоросанов под са разчистени югоизточно от нея.

Въпреки ограниченото количество находки, произхождащи от обекта, до този момент може да се каже, че сред тях преобладават апликациите за колан, което илюстрира твърде добре характера на обекта. Интерес представляват и вече голямото количество фрагменти от строителна керамика с добре или частично запазени печати DDNNAVCRAT, които свидетелствуват за внос на такава продукция от Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. През 2007 г. единствените находки от обекта представляват няколко монети, отново датиращи в рамките на ІV в., което потвърждава и направената от предишните изследователи датировка на обекта в тези граници.

Публикации

К. Лука, С. Татарова. Разкопки на късноантична пътна станция в м.”Анище” до с. Граничак, община Белоградчик. – Археологически открития и разкопки през 2007 г., София, 2008, 475-47.

Презентации

Доклад Археологически проучвания в м. "Анище", община Белоградчик през 2007 г.

Галерия