Българско Археологическо Сдружение

Доклад археологически издирвания във Видинска област през 2011 г.

Теренни издирвания на територията на Област Видин Април 2011 г.

автор: Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2012 г.

Теренните издирвания през 2010 г. продължиха проучването на селищната система в градската територия на Ratiaria и както и в предишните години имаха за своя основна цел локализирането на трасето на пътя, свързващ главния град на областта с Naissus и водещ към Адриатическото крайбрежие. Картирането на известните в литературата находки, както и на локализираните на този момент селища показа концентрация по течението на р. Арчар по посока античното селище при с. Кладоруб (Conbustica), след което най-голям брой надгробни надписи са известни от селището при сезерото Рабиша. Предполага се, че античният път е пресичал Стара планина при Белоградчишкия проход, от където се е отправял в посока Timacum Minus (с. Равна, Република Сърбия). В тази връзка частично проученият обект в м. “Анище” при с Граничак се интерпретира като пътна станция (Татарова 2009). Частична информация за тази пътна артерия е публикувана и от Й. Атанасова, според която в землищата на селата Вълчек и Въртоп при оране се е попадало на плочи от пътна настилка (Й. Атанасова, 1980, 67).

Информацията за други пътни трасето във Видинска област също дължим на Й. Атанасова, от която са локализирани пътищата между Bononia и Castra Martis и Bononia с посока съвременна Сърбия (Атанасова 2005, 9). Не съществуват никакви данни за Крайдунавския път – една от основните антични артерии на територията на съвременна Северна България.

Една снимка именно на този път, направена през 2005 г. в близост до римската крепост Dorticum от любителя-археолог Добромир Русев, стана причина да бъде извършен оглед на терена. Обектът е разположен на брега на река Дунав, на 2,5 км. западно от с. Връв в м. “Четате”. През 1962 г. е регистриран от Й. Атанасова. Обявен е за паметник на културата от местно значение (ДВ 41/1965 г.). На обекта е регистриран кастел и селище от градски тип, а в неговата източна част – некропол. През 1970 г. западно от кастела, на брега на дунава са проучени и пещи за изпичане на строителна керамика (Атанасова 1984, 55-57). От тук са известни печати на Cohors I Cretum (Морфова 1963, 29). Присъствието в Dortico на тази военна част не е прецизирано (Герасимова 1970, 25).

Огледът на обекта през 2011 г. показа, че иманярска интервенция е засегнала площ от около 300 декара. В центъра на разкопаната от иманярите територия е разположен т.нар. “кастел”, около който ясно личат следи от ров. Ровът загражда пространство с овален план и размери около 50 декара. Иманярските изкопи в оградената от рова площ показват наличието най-малко на три културни пласта, най-долният от които наситен с фрагменти от битова керамика.

Извън защитената с ров площ се развива голямо открито селище, също засегнато от иманярската интервения. Събраният от тези вкопавания керамичен материал може да бъде датиран най-рано в седата на IV в., към което време най-вероятно се отнася и най-горният културен пласт на това място. Интерес представлява една находка на тухла с печат в tabula ansata LCOELING – L(uci) Coel(i) Ing(ennui). Предполага се, че тухлите с името “Coel(i)” са продукт на голяма частна работилница, функционирала в Ratiaria през II-III в. От надгробен надпис (CIL, III, 6293) са известни имената на баща и син - L. Coelius Ingenuus и L. Coelius Saturninus, принадлежащи към същата фамилия (Bollini 1980, 99). Освен от Ratiaria е известна още само една такава находка - L(uci) Coel(i) Cr(-?-), от римската крепост про с. Буковец, Видинско (Морфова 1963, 28, Обр. 2в).

Извършен беше и оглед на античното селище при с. Флорентин. Обектът е регистриран в АКБ и обявен за паметник на културата с национално значение. В. Бешевлиев предполага, че античното селище при с. Флорентин може да бъде отъждествено със споменатата от Пркопий Φλωριντιανα, разположена в областта Aquae (Бешевлиев 1955, 282; Aed. IV 4, 124, 1).

Понастоящем селището попада изцяло под съвременното гробище. Разположено е на леко възвишение западно от селото, отдалечено на не повече от 80 м. от съвременната брегова ивица на река Дунав. Заема площ от около 10 декара (1 хектар).

С цел проследяване трасето на античния път Ratiaria – Conbustica беше обходен райна на селата Гайтанци, Въртоп и Макреш. На 1,4 км. западно от село Въртоп и на 1,5 км. северозападно от река Арчарица се попадна на останки от обитаване през античния период – открито селище. Срещу него – върху десния бряг на реката се намира местността “Жидовец”, където е проучен каптажа за централния водопровод на Рациария (Atanasova 1980, Tav. X). Каптажът за главния водопровод на Рациария е на около 10 км. в югзападна посока – в м. “Жидовец” на десния бряг на р. Арчарица (днес в землището на с. Лакошевци). Каптажът е с шестоъгълна в план форма. От него са започвали два водопровода – един зидан и един с глинени тръби. (Динчев 2002, 19).

На около 6 км. източно от локализираното селище и каптажа в м. “Жидовец” е разположен античният обект до с. Владиченци, регистриран през 2009 г. (Лука 2010, 630). Между този обект и Рациария води второстепенен път в посока север-юг (Лука 2011, 532). При античния обект до с. Владиченци този път извива в западна посока, след което трасето му се губи. Съществува голяма вероятност пътят да е свързвал не само Рациаря с обекта при Владиченци, но и античния обект до с. Въртоп, както и каптажът на водопродова. В случая имаме великолепен пример за второстепенна пътна артерия, която ако се съди датировката на обектите при Владиченци и Въртоп (според керамичния материал), може да бъде отнесена към късноантичния период.

Понастоящем селището при с. Въпрот е разположено в обработваема площ без да бъде засегнато от иманярска интервения. Върху терена се наблюдава голяма концентрация на фрагменти строителна и битова керамика, както и останки от зидове. Забелязват се и петна от по-светла пръст, вероятно маркиращи местположението на сгради или други съоръжения. Културните отложения се регистрират върху площ от около 40 декара. Вероятно става въпрос за открито селище.

При с. Макреш, където в миналото са локализирани редица обекти (Велков 1923-1924; Миков 1928-1929; Атанасова 1980) беше извършено наблюдение на селището, разположено западно от Гара Макреш в м. “Редените камъни”. Обектът е регистриран с площ до 5000 кв.м. и е обявен за за ПК с местно значение в ДВ 41/1965. Съвременното състояние на обекта е добро – намира се в обработваема земеделска нива и не е засегнат от иманярск изкопи. Новите наблюдения показват, че останки се наблюдават и северно от вече локализираните. По този начин площта на античното селище достига до около 100 декара. Събраните от повърхността фрагменти керамика отнасят селището към късноантичния период. Откритият при изграждането на ЖП линията Видин – София храм на Юпитер, датиран според откритите в изкопите мнети в III в. (Велков, И., 1923-1024, 210-212) също може да бъде свързан със селището, което предполага, че то е съществувало и по-рано.

Южно от река Видбул, върху полегат склон с южно изложение бяха регестрирани останки от още едно голямо селище с площ от около 200 декара. Местността се обработва и не е засегната от иманярски вкопавания. Врху тази голяма площ се наблюдават равномерно разпръснати фрагменти керамика и петна от въглени и пепел. На места се срещат концентрации на фрагменти от дебели мазилки. Според местни жители на това място често са били намирани монети от I в. Керамичните фрагменти могат да се отнесат към Желязната епоха. Сред тях присъстват и такива, които могат да бъдат определени като късноантични, но в минимално количество.

На около 600 м. югоизточно от гарата на с. Макреш беше регистрирана надгробна могила – първата, на която се попада в района. Могилата е с GPS координати 43°45'57.90"N 22°43'27.90"E и е разположена в гъсто залесена местност. Поради тази причина беше невъзможно да бъде измерена. Размерите й, обаче, не са големи – височината едва ли надвишава 5 м. Точно върху билото й беше регистриран и дълбок иманярски изкоп.

В нивите южно от регистрираното селище от желязната епоха се попадна от останките на античната пътна артерия. Трасето на същия път беше регистрирано и между селата Вълчек и Въртоп. Пътната настилка е в земеделски земи и оранта напречно на пътното трасе е довела до разнасяне на камъните, поради което видимите на повърхността останки впонастоящем са със широчина около 5 м. Пътят следва посока североизток – югозапад или течението на р. Арчарица. Беше проследено в продължение на 5 км.

Нанасянето на пътнто трасе на картата показа, че античната пътна артерия е минавала в непосредствена близост до аннтичното селище в м. “Редените камъни”. Пътят следва течението на река Арчарица като е прокаран не в непосредствена близост до реката, където денивилацията на терена е голяма, а северно от нея върху равната част на платовидни възвишения. Псоката на трасето след с. Въртоп показва, че на това място пътят се е отдалечевал още повече от реката, избягвайки предпланинските възвишения североизточно от селото. По сведения на местни жители, част от пътното трасе може да се види до с. Гайтанци, коет е отдалечено от Арчарица на 2,5 северно. При посещението ни на това място, обаче, пътно трасе не беше локализирано.

В главния град на областта – Colonia Ulpia Traiana Ratiaria през 2010 г. бяха открити още три латински надписа: за храм и статуя на Ескулап, посвещение за здравето на Каракала, Юлия Домна и императорското семейство и посвещение за всички богове, последният от които произхождащ от м. “Бабуя”. В рамките на “Калето” трябва да бъде отбелязано и локализирането на мястото на средновековното селище от IХ-Х и ХIII-ХIV в. под останките на бившата Археологическа база.

Библиография:

Атанасова 1980: Й. Атанасова. Вила рустика до с. Макреш, Видинско. – ИМСЗБ, 4, 1980, 67-81

Атанасова 1984: Й. Атанасова. Пещи за строителна керамика от имската еоха във Видинско. – ИМСЗБ, 1984, 9, 49-58

Атанасова 2005: Й. Атанасова. Увод. В: Кастра Мартис. Квадрибургий и кастел. С., 2005, 7-11

Бешевлиев 1955: В. Бешевлиев. Латинските местни имена в Мизия и Тракия. – ИАИ, 1955, ХIХ, 279-303

Велков 1923-1024: И. Велков. Археологически вести. – ИБАИ, ІІ, 1923-1924, 210-212

Герасимова 1970: В. Герасимова. Дислокация на римските помощни вйски в провинция Мизия от 44 до 86 г. на н.е.. – Археология, 1970, ХII, 4, 22-33

Динчев 2002: В. Динчев. Рациария (Ratiaria). – В: Римски и ранновизантийски градове в България, том I, София, 2002, 13-28

Лука 2010: К. Лука. Теренни обхождания на територията на Община Димово, Видинска Област. – АОР през 2009 г., София, 2010, 629-631

Лука 2011: К. Лука. Теренни обхождания на територията на Община Димово и Община Белоградчик, Област Видин. - АОР през 2010 г., София, 2011, 531-533

Миков 1928-1929: В. Миков. Старини от разни кайща в България. – ИАИ, 1928-1929, 331-332

Морфова 1963: Зл. Морфова. Римски тухли и керемиди с печати от Северна България. – Археология, 1963, V, 1, 27-33

Татарова 2009: С. Татарова. Археологически пручвания на римска пътна станция в м. Анище при с. Граничак, Община Белоградчик. – АОР през 2008, София, 2009, 483-484

Atanasova 1980: J. Atanasova. La conduit d’eau de la ville Ratiaria. – Ratiariensia, I, 1980, 83-92

Bollini 1980: M. Bollini. Bolli laterizi di Ratiaria. – Rati,ariensia, 1980, 1, 93-127, Tav. XIV-XXII