Българско Археологическо Сдружение

Доклад археологически издирвания във Видинска област през 2010 г.

Теренни обхождания на територията на Община Димово и Община Белоградчик, Област Видин Юни 2010 г.

автор: Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2011 г.

Теренните обхождания на територията на общините Димово и Белоградчик се проведоха от 14 юни до 10 август 2010 г. под ръководството на Красимира Лука (докторант СУ “Св. Климент Охридски”) и с участието на студенти от САЩ, Англия, Австралия, Нова Зеландия, Полша, Русия, Украйна и др. Основната цел на проучванията беше набирането на максимална информация, касаеща античния период в региона и локализиране на трасето на пътя Ratiaria – Conbustica – Timacum Minus. С оглед на изключително тежкото състояние на всички антични археологически обекти в региона, бяха предприети и действия за спасяването и съхранението на редица епиграфски и архитектурни паметници от територията на Colonia Ulpia Traiana Ratiaria, които бяха изложени на непосредствена заплаха от унищожаване. Изключително слабата защита на културните паметници във Видинска област и липсата на адекватни действия от страна на отговорните институции в лицето на РИМ-Видин, стана причина за унищожаването на два епиграфски паметника с изключително висока научна стойност, регистрирани през предходния сезон. Тези паметници бяха преместени в охраняема територия едва след намесата на Инспактората за опазване на културното наследство към МК, с чието съдействие рез изминалия сезон бяха спасени общо 6 латински надписа, както и впечатляващи със своето качество архитектурни детайли. Освен ценен източник на информация, тези находки красноречиво демострират стойността на археологическите останки в м. Калето като един от най-представителните римски градове на територията на съвременна България и необходимостта от предприемането на спешни действия за тяхното опазване.

Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Съдбата на античния обект, разположен до с. Арчар, Община Димово, е добре известна на българската общественост. След прекратяването на археологическите проучвания тук през 1991 г., обектът се превръща в символ на безстопанственост и унищожение. Понастоящем антична Рациария е може би най-засегнатият от незаконни иманярски действия археологически обект в България. Теренните обхождания през изминалия сезон показаха, че културният пласт на обекта е унищожен на дълбочина до 10 м. Засегнатият от иманярските изкопи терен в м. “Калето” покрива площ с дължина 2 км. И-З и широчина 1 км. С-Ю. Навсякъде върху тази територия се наблюдават останки от градежи с изключително голяма концентрация на битова и строителна керамика. Размерите на археологическите останки, разкрити от иманярите, надминават многократно предполагаемата площ на града, а находките, събрани от иманярските изкопи, ни позволиха да направим някои изводи, свързани с топографията на обекта, както и с приблизителното време на обитаване на различните сектори в м. “Калето”. На първо място трябва да бъде посочен фактът на присъствие на ранна terra sigillata (включително и печат на северноиталийския майстор L.M.V. в зоната западно от локализираната по време напредходните проучвания западна крепостна стена на града. Характерът на културните отложения, както и редица находки (части от саркофази, фрагменти от надгробни паметници) показват, че в непосредствена близост до западната порта, от иманярите е унищожен некропол, свързан вероятно с времето на най-ранното обитаване на “Калето”.

Картирането на находките на архитектурни и епиграфски паметници от своя страна очерта концентрация в югоизточния сектор на предполагаемото укрепено пространство на града. Въпреки, че иманярските изкопи са разкрили голям брой останки от градежи, никъде върху терена не беше регистрирано трасето на укрепителното съоръжение, с изключение на западната крепостна стена, чиито останки се проследяват ясно в северна посока до ръба на платото, в върху което е разположен градът.

Северно от т.нар. Резиденция на управителя на провинцията” беше регистрирана нова, разкопана от иманяри сграда с абсидален план. Сгадата е градена от квадратни тухли със спойка от бял хоросан и дебели фуги, приблизително равни на дебелината на тухлите. Според видимия на повърхността план сградата може да бъде определена като банска постройка. Събраният около нея керамичен материал датира нейното функциониране приблизително в Късноантичния период.

Местността “Бента”. Извън територията на “Калето” и северно от местността “Ялията” (според местното наречие “Илията”) беше регистрирана обширна територия, обитавана в Късно-античния период. Зоната обхваща терена около древното устие на река Арчарица (корегирано понастоящем) и твърде вероятно е свързано с функциониращо около р. Дунав съоръжение (търговско или пристанищно). На това място иманярски изкопи са разкрили останки от градежи и изключително колямо количество битова и строителна керамика.

Местността “Канала”. Източно от м. Бабуя беше регистриран още един обект, разположен фронтално срещу дунавския остров Довлек. Обитаваната площ е около 90 декара и понастоящем също е силно нарушена от иманярски изкопи. Вероятно тези останки имат отношение към второ пристанищно съоръжение или са свързани с използването под някаква форма на близкия остров. По информация на местни жители при силно понижаване на водите на Дунава между острова и брега се показва дървен кораб.

Антична пътна артерия южно от с. Арчар. През 2010 г. беше проследено и трасе на антична пътна артерия, започваща южно от съвременното село и водеща към обекта в м. “Пилещарника” край с. Владиченци. Пътят е покрит с глинена обмазка и е с приблизителна широчина до 2 м. Трасето му се очертава съвсем слабо поради гъсто обраслия терен, но се проследява ясно по протежение на 2 км. в посока С-Ю. Пътят следва течението на безименна река (в момента пресъхнала), вероятно в миналото източен приток на р. Арчарица.

Антична пътна артерия СИ от гр. Белоградчик. Североизточно от гр. Белоградчик, по протежение на около 200 м. се проследява настилка от античен път, която следва посока И-З, успоредно на съвременното шосе Белоградчик – Димово. Настилката е зле запазена и не може да бъде определена нейната широчина. В северната периферия на пътя обаче, е съхранен фрагмент от канал, граден от едри обработени камъни. Това трасе вероятно е част от неизвестно до този момент разклонение на пътя Ratiaria – Naisus, свързващо Белоградчишката крепост с Conbustica при с. Кладоруб.

Рабишка могила, с. Рабиша. Върху източния склон на Рабишката могила, още през 1890 г. Б. Добруски регистрира съществуването на антична кариера за добив на камък. При обхождания през 1963 г. Й. Атанасова локализира на това място и антично селище. Върху билото на гълма и до днес личат ясни следи от отцепване на големи късове мек варовик. Т.нар. “крепост” върху хълма обаче, на практика представлява трошеляк, изхвърлен от съвременни изкопи за канализация.

с. Раяновци. Североизточно от селото и северно от река Арчарица беше регистриран античен обект с неголяма площ. Разположен е върху полегат склон с южно изложение. Върху терена се наблюдават каменни струпвания, а в иманярските изкопи личи тънък културен пласт с ниска концентрация на находки, предимно строителна керамика. Обектът може да бъде определен като сезонно селище или наблюдателен пост от античния период.

м. “Върбовско”, с. Воднянци. Обектът е разположен върху полегат склон, СИ от съвременното село. Обхваща площ от около 240 декара. Върху терена се наблюдават каменни струпвания и петна от горели мазилки и въглени. Сред събрания от повърхността материал присъства кеамика от Желязната епоха и Късната Античност, като и овъглени кости. Вероятно в ранния период мястото е било използвано за некропол с кремация, докато през античността тук се развива открито селище.

с. Извор. Обектът е разположен източно от с. Извор, върху склона на висок рид, завършващ от север с дълбоко дере. На това място бяха регистрирани вкопавания, вероятно от землянки. Мястото не е удобно за обитаване – липсва водоизточник, разположено е върху склон с изключително голяма денивилация. Според местните жители обаче, във вкопаванията са били откривани изключително много находки, сред които земелделски инструменти, накити, въоръжение и монети от времето на Второто Българско царство.