СЪВРЕМЕННАТА РАЦИАРИЯ.
История на града от 1994 до 2009 г.

© Красимира Лука 2012. Всички права запазени

Връзка с автора


Застрашените културни ценности – какви мерки предвижда системата за опазване на културното наследство ?

© Светослав Георгиев 2012. Всички права запазени

Връзка с автора


Застрашените културни ценности – какви мерки предвижда системата за опазване на културното наследство?

автор: Светослав Георгиев, БНК на ИКОМОС

Доклад на Кръгла маса – дискусия на тема „Казусът Рациария”, Гр.София, СУ „Св.Кл.Охридски”, 10.10.2012 г.

Kултурнотo наследство е застрашено все повече и повече от разрушаване, което се дължи не само на традиционните причини за деградация, но и на самото развитие на обществено-икономическия живот, в резултат на което се задълбочават разрушителните явления.

Oпазването на това наследство на национално ниво е незадоволително поради големите средства, от които се нуждае, и недостатъчните икономически, научни и технически ресурси на страната ни.

Едни от най-застрашените културни ценности са археологическите обекти. Голяма част от тях все още са непроучени, много от които, въпреки че са обявени за защитени от закона, са обект на иманярски намеси, съпроводени от частични или пълни разрушения на структурите и заличаване на ценни археологически данни. Чести са и случаите, когато археологически обекти се разрушават при изкопни работи в строителството – някои инвеститори, опасявайки се от забавяне на строителството или от евентуално налагане на промяна в намеренията им, умишлено нарушават закона, който изрично предвижда правната защита на такива случайни находки.

Днес ние сме свидетели на следния факт - археологическото богатство на България е застрашено, а същевременно не се предприемат адекватни на ситуацията превантивни мерки, а точно обратното – предоставят се бюджетни финансови средства за проучване на археологически обекти, за които липсва официално оповестена информация по какви критерии са избрани и без консултации с професионалната научна общност.

Уважаеми колеги, за да разберем какви мерки предвижда националната система по опазване на културното наследство за застрашените културни паметници трябва да разгледаме няколко въпроса:

1. Какви са основните документи, регламентиращи задълженията на компетентните органи на изпълнителната власт по защитата на културното наследство при бедствия.

2. Кои са компетентните органи на изпълнителната власт и как са разпределени отговорностите по защитата при бедствия.

3. Какви дейности са предвидени и предприети по защитата на застрашените културни паметници.

4. Какви са специфичните проблеми и предложения за решаването им.


Основни документи, регламентиращи задълженията на компетентните органи на изпълнителната власт по защитата на културното наследство при бедствия

Закон за защита при бедствия - с приемането на Закона за защита при бедствия през 2006г. стартира изграждането на съвременна национална система за защита при бедствия. Той въвежда съвременните изисквания, по управление на риска, към ключови дейности в областта на защитата при бедствия, като:

  • изследване, анализ, оценка и прогнозиране на рисковете за възникване на бедствия и вероятните последици от тях;
  • анализ на готовността на страната за предотвратяване на последиците от бедствия и защита на критичната инфраструктура;
  • оценка на качеството на плановете за управление в институциите в частта за управление при бедствия.

Националната програма за защита при бедствия е приета с Протокол № 21 от заседание на Министерския съвет на 28.05.2009 г. Националната програма е основен документ, който определя целите, приоритетите и задачите за защита при бедствия за срок от 5 години.

Източници за финансиране по Националната програма за защита при бедствия са:

  • републиканския бюджет,
  • общинските бюджети,
  • структурните фондове на Европейския съюз и други международни организации.

Годишните Планове са основен компонент за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия. Те са задължителни за осъществяване от всички органи на централната и местна власт и държавните институции, имащи отношение към защитата при бедствия.

Годишните Планове се изготвят съгласно изискванията на Закона за защита при бедствия и включват основните превантивни дейности за финансиране и изпълнение през съответната година.

Основни цели на Годишния план са:

  • подобряване на превантивната дейност,
  • повишаване подготвеността на изпълнителната власт, юридическите лица, едноличните търговци и населението за ограничаване на последиците от бедствия и аварии,
  • осигуряване на защитата на живота, здравето и имуществото на населението, опазване на околната среда, културните и материалните ценности при възникване на бедствия.

Закон за културното наследство

С приемането на новия Закон за културното наследство през 2009г. за пръв път се въведе задължението на държавата да организира опазването на културното наследство при природни бедствия и въоръжени конфликти.

Опазването на културните ценности при природни бедствия и въоръжени конфликти следва да се извършва по ред, определен с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

По инициатива на БНК на ИКОМОС в ЗКН се регламентира нова категория културна ценност според степента на застрашеност с 2 подкатегории:

1. културни ценности в риск - за които съществува потенциална заплаха от нанасяне на щети или унищожаване поради:

  • разположение в земетръсни зони, зони на мащабни строителни проекти, в близост до територии с голям риск от наводнения или прогресиращи промени от геологически, климатични и други природни фактори;
  • опасност от избухване на въоръжен конфликт и терористични нападения;

2. застрашени културни ценности - за които съществува реална опасност от нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради:

  • бърз разпад на оригиналната им субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата;
  • бързо влошаване на състоянието на околната среда;
  • видима загуба на автентичния вид.

За съжаление законодателят не прие идеята за създаване на специален регистър на “застрашените културни ценности” и “културните ценности в риск”, както и предложените механизми за определяне на критериите, според които даден обект на културното наследство може да бъде вписан в единия или другия списък и процедурите за вземане на решение за вписване в регистъра.

Тъй като Наредбата на Министерския съвет, регламентираща опазването на културните ценности при природни бедствия и въоръжени конфликти все още не е издадена, ще разгледаме отговорностите на компетентните органи в съответствие с изискванията на Закона за защита при бедствия.


Компетентни органи на изпълнителната власт и разпределение на отговорностите по защитата при бедствия

Министерският съвет формира държавната политика в областта на защитата при бедствия.

Министерският съвет:

  • осъществява общото ръководство на защитата при бедствия;
  • приема стратегия за намаляване на риска от бедствия;
  • приема Национална програма за защита при бедствия и годишни планове за изпълнението й;
  • приема Национален план за защита при бедствия ;
  • предвижда финансови средства за защита при бедствия.

Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет

Ръководи и контролира дейността по предоставяне на целевите средства от републиканския бюджет за:

  • финансиране на превантивни дейности от Националната програма за защита при бедствия по чл. 18 от Закона за защита при бедствия, включени в годишния план за изпълнението и;
  • разплащане на непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените чрез оперативните центрове сили и средства на единната спасителна система;
  • финансиране на неотложни възстановителни работи;
  • предоставяне на възстановителна помощ;
  • организиране и финансиране на контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията;
  • извършване на проверки по жалби и сигнали;
  • обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативноустановени действия за защита при бедствия при условия, по ред и в размери, определени с правилника.

Министрите в рамките на своята компетентност:

  • предприемат мерки за намаляване на риска от бедствия;
  • участват в разработването на Националния план за защита при бедствия и планират и осигуряват неговото изпълнение;
  • поддържат в готовност сили и средства и осигуряват участието на подчинените си структури като съставна част на единната спасителна система в съответствие с плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
  • извършват контрол за изпълнението на мерките по защитата в управляваната от тях сфера.

Областният управител:

  • организира и ръководи защитата при бедствия в областта;
  • координира и контролира подготовката за бедствия, извършвана от областната администрация, териториалните звена на министерствата и ведомствата, юридическите и физическите лица в областта;
  • организира и отговаря за обучението на областната администрация за начините на поведение и действие при бедствия и изпълнение на необходимите защитни мерки;
  • организира и контролира изпълнението на превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;
  • предоставя данни за изготвянето на Националния план за защитата при бедствия;
  • създава организация за оповестяване при бедствия;
  • представя в МВР ежегоден доклад за дейността по защитата при бедствия и др.
  • създава със заповед щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб

Кметът на община:

  • организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината;
  • организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;
  • осъществява своевременното оповестяване и информиране на населението при заплаха от възникване или за възникнало бедствие;
  • планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за осигуряване на дейностите по плана за защита при бедствия в общината, както и резерв за неотложни и непредвидени разходи, свързани със защитата на населението;
  • представя на областния управител ежегоден доклад за дейността по защитата при бедствия.
  • създава със заповед щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия.

В сферата на защитата при бедствия функции имат и Българската академия на науките, Националният статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България, Българският червен кръст, но те не се пряко свързани с опазването на културното наследство и не са обект на разглеждане.

На теория, тази стройно изградена система от компетентни институции би трябвало да се справи с евентуални бедствени ситуации, засягащи културното наследство. Практиката, обаче особено в конкретния случай с Рациария е показателен пример за неефективната държавна политика по отношение на застрашените културни ценности.


Какви дейности са предвидени и предприети по защитата на застрашените културни паметници в съответствие с Националната програма за защита при бедствия

Предвидени дейности по защитата при бедствия включени в Годишния план за 2010 г.

Мероприятия Финансиране в лева Ведомство заявител
Оборудване със съвременни сканиращи системи и създаване на цифрова база данни на архитектурни паметници и археологически обекти от национална и световна значимост, заплашени от вредното въздействие на водите 380 000 Министерство на културата

С Протокол № 2 от 13 април 2010 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВП-МС) по приоритетите за превантивна дейност на мероприятията на министерствата и ведомствата през 2010 г. са отпуснати 760 000 лв. на Министерството на културата, за следните дейности:

  • оборудване на съвременни сканиращи системи и създаване на цифрова база данни на архитектурни паметници и археологически обекти от национална и световна значимост, заплашени от вредното въздействие на водите - 380 000 лв.
  • създаване, поддържане и използване на цифрова база данни за обектите в риск – 180 000 лв.;
  • дейности по проучване и документиране на подводното археологическо и културно наследство по българското Черноморско крайбрежие – 200 000 лв.

Предвидени дейности по защитата при бедствия включени в Годишния план за 2011 г.

Мероприятия Финансиране в лева Ведомство заявител
Оборудване със съвременни сканиращи системи и създаване на цифрова база данни на архитектурни паметници и археологически обекти от национална и световна значимост. 360 000 НИНКН
Изграждане на мобилна система за следене на деформации на КН -архитектурни, археологически, хранилища на музеи от национално и световно значение, посредством GPS приемници. 490 000 НИНКН
Създаване на регистър и специализиран кадастър за КН в риск. 200 000 НИНКН
Укрепване на бреговете на р.Янтра по източния склон на Царевец в подножието на Балдуиновата кула-В.Търново. 3 600 000 НИНКН
Укрепване на брега на р.Янтра в обсега на западния склон на Царевец и Велика Лавра във В. Търново. 700 000 НИНКН
Укрепване на ската на Трапезица над кв. Асенова махала - В.Търново. 500 000 НИНКН
Извършване на мониторинг по определените показатели за риск на КН. 200 000 НИНКН
Разработване на специализирана учебна програма за инженери и архитекти за защита на територии и обекти в риск от неблагоприятно въздействие от природни фактори и разработване на методика за интегрирано превантивно планиране и проектиране. 500 000 НИНКН
Общо 7 050 000 лв.

Предвидени дейности по защитата при бедствия включени в Годишния план за 2010 г.

Мероприятия Финансиране в лева Ведомство заявител
Проект за реконструкция на противопожарните системи на Народен театър „Иван Вазов” 17 136 лв Министерство на културата

Предвидени дейности по защитата при бедствия, включени в Годишния план за 2012 г.

Мероприятия Финансиране в лева Ведомство заявител
Оборудване със съвременни сканиращи системи и създаване на цифрова база данни на архитектурни паметници и археологически обекти от национална и световна значимост. 360 000 Министерство на културата
Изграждане на мобилна система за следене на деформации на КН -архитектурни, археологически, хранилища на музеи от национално и световно значение, посредством GPS приемници. 490 000 Министерство на културата
Създаване на регистър и специализиран кадастър за КН в риск. 200 000 Министерство на културата
Укрепване на скалния венец над Преображенски манастир - В. Търново. 500 000 Министерство на културата
Укрепване на бреговете на р.Янтра по източния склон на Царевец в подножието на Балдуиновата кула-В.Търново. 3 600 000 Министерство на културата
Укрепване на брега на р.Янтра в обсега на западния склон на Царевец и Велика Лавра във В. Търново. 700 000 Министерство на културата
Укрепване на ската на Трапезица над кв. Асенова махала - В.Търново. 500 000 Министерство на културата
Извършване на мониторинг по определените показатели за риск на КН. 200 000 Министерство на културата
Разработване на специализирана учебна програма за инженери и архитекти за защита на територии и обекти в риск от неблагоприятно въздействие от природни фактори и разработване на методика за интегрирано превантивно планиране и проектиране. 500 000 Министерство на културата
Общо 7 050 000 лв.

Все още няма публично оповестени данни за извършени дейности и осигурено финансиране за 2012г.

Предвидени дейности по защитата при бедствия, включени в Годишния план за 2013 г.

Мероприятия Финансиране в лева Ведомство заявител
Укрепване на скалния венец на „Мадарски конник” 300 000 лв. Министерство на културата
Укрепване на скалния венец на „Аладжа манастир” 300 000 лв. Министерство на културата
Общо 600 000 лв.

При анализа на тези данни се вижда, че Министерство на културата е заявило за периода 2010-2013г. общо 15 080 000 лв. за финансиране на дейности по защитата на застрашените културни ценности, а са отпуснати едва 760 000лв за 2010г., като за 2011 и 2012 г. са заявени абсолютно идентични дейности и няма налична информация за осигурено финансиране с изключение на предоставените 17 136 лв по Проект за реконструкция на противопожарните системи на Народен театър „Иван Вазов”.

Тъй като няма официална информация какви са причините за липсата на осигурено държавно финансиране, могат да се допуснат няколко такива, изхождайки от разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

На първо място е възможно предвидените дейности да не отговарят на изисквания та по чл.13 от Правилника за набор от задължителни документи:

  • проект и план-график за изпълнение на дейността;
  • бюджет на дейността съгласно план-графика;
  • документи, показващи готовност за започване изпълнението на дейността;
  • планове, проекти и др., представени при включване на дейността в годишния план.

Това може да се разбере със сигурност, ако Министерството на културата оповести публично изискваните, съгласно Правилника на Комисията, досиета за всяка предвидена дейност по защитата на застрашените културни паметници.

Друга възможна причина за липсата на финансиране е вероятността за изчерпване на финансовите средства за съответната година. В този случай Правилникът позволява исканията, по които не са взети решения за финансиране от комисията да се разгледат през следващата година до изтичане на 6 месеца от постъпването им. Дали това е така, обаче, можем да разберем, ако Министерството на културата реши да сподели необходимата информация.

По важен за темата е обаче въпросът, какъв е резултата, след като Комисията е отпуснала необходимите 760 000лв. за заявените от Министерството на културата дейности?

Можем ли да кажем, че архитектурните паметници и археологически обекти от национална и световна значимост, заплашени от вредното въздействие на водите са оборудвани със съвременни сканиращи системи?

Можем ли да кажем, че имаме, поддържаме и използваме цифрова база данни за обектите в риск?


Специфични проблеми по отношение на застрашените археологически ценности са:

  • липса на мониторинг и редовна поддръжка, поради което много от археологическите обекти са в процес на саморазрушаване, а голяма част от тези, които са били реставрирани в миналото, вече също са в лошо състояние.
  • липса на охрана, заграждения и информационни табели в археологическите обекти, поради което те често стават жертва на иманярски намеси, вандализъм и незаконен трафик на културни ценности.
  • липса на проекти в областта на прогнозирането и анализ на риска на застрашените културни ценности, инициирани от държавните и общински органи за управление, музеите и други компетентни институции и организации, включени в Националната система по опазване на културното наследство.

Недостигът на специалисти по опазване на културното наследство на местно ниво, както и липсата на лицензионен режим за професионалистите, които имат право да извършват дейности, свързани с опазването, със сигурност също оказват негативно влияние върху застрашените културни ценности.

Но може би една от най-големите опасности за наследството е недостатъчната политическа воля за безкомпромисно прилагане на законодателството в процеса на опазване.


Като заключение на казаното дотук могат да бъдат формулирани няколко конкретни предложения за промени в Закона за културното наследство:

  1. Създаване и поддържане на Регистър на „културните ценности в риск” и „застрашените културни ценности” към Националният институт за недвижимо културно наследство.
  2. Създаване на механизъм за определяне на критерии, според които даден обект на културното наследство може да бъде вписан в единия или другия списък и процедурите за вземане на решение за вписване в регистъра.
  3. Създаване на дигитална информационна система за управление на риска, включваща:
    • застрашените културни ценности и културните ценности в риск по региони;
    • информация за рисковете от различен характер – природни бедствия, сеизмични зони, човешко действие и др.;
    • информация за институции, отговарящи за застрашените културни ценности;
    • обобщена информация за физическото състояние на застрашените културни ценности;
    • информация за необходимите действия по консервация и реставрация на застрашените културни ценности;
    • задължително е тази информационна система да бъде публично достъпна за всички заинтересувани субекти при съответни процедури за идентифицирането им и механизми за защита на информацията.
  4. Създаване и използване на застрахователни механизми като средство за финансиране на възстановителни работи след бедствия за обекти на културното наследство.
  5. Създаване на система за обучение на специалисти в областта на опазване на движимите и недвижимите културни ценности в състояние на риск и за предприемане на координирани и превантивни мерки за предотвратяване и намаляване на рисковите фактори.