Българско Археологическо Сдружение

Доклад, изнасан на националната конференция "Културното наследство на Северозападна България", гр. Видин, декември 2010 г.

СЪВРЕМЕННАТА РАЦИАРИЯ

автор: Красимира Лука

Конференция "Културното наследство на Северозападна България", Видин 2010 г.

Историята на античния град Рациария започва в началото на I хилядолетие и приключва през 586 г. когато според писмените извори градът е унищожен от аварите (Theoph. Sim., I, 8, l0). Непосредствено преди това, Рациария е един от големите и цветущи градове на Балканите, докато още по-рано, през II и III в., историята на града се илюстрира от многобройни епиграфски паметници, които показват дългогодишен период на разцвет и развитие без политически сътресения и драматични събития. Всъщност, Рациария е един от малкото градове, чиято писмена история започва след неговото разрушаване. Парадоксално е, но докато в античния период името на града се споменава само няколко пъти, “съвременната Рациария” е описана в изобилна документация, която покрива дълъг период от време и която предоставя достатъчно информация за едно самостоятелно изследване, както в хронологически, така и в аналитичен план.

Съвременната история на Раиария може да бъде определена като “История на провала”. Тази история е толкова дълга и обхваща толкова продължителен период и толкова различни участници, че крайният резултат може да бъде наречен “провал на българската държавна система” като цяло. Анализът на този провал би трябвало да изведе на преден план най-слабите и уязвими елементи в структурата и функционирането на държавната машина, ангажирана и пряко отговорна за опазването на културното наследство не само в конкретния случай, но и при всички останали “обекти в риск” на територията на България.

Документално “провалът” в опазването на Рациария завършва през 2004 г. В Общинска администрация – град Димово се съхранява дебела папка с надпис “Рациария” резерват !!! (Дано !), в която последният документ е с дата 9 ноември 2004 г. Липсата на документация между 2004 и 2009 г. всъщност илюстрира доста красноречиво един период на пълно оттегляне на отговорните институции (включително и изследователските) от проблема или иначе казано – изоставянето на проблема. Всъщност именно този “безписмен” период е като че ли най-важният в процеса на разрушаването на обекта. Полтически той се запълва с провеждането на Изборите за 40 Народно събрание на 25 юни 2005 г., изборът на 86 правителство на България, начело със Сергей Станишев на 15 август същата година и със опитите за промяна на действащия Закон за паметниците на културата и музеите (Проект за Закон за измемение и допълнение на ЗПКМ от 25 юли 2007 г.; Законопроект за културното наследство от 11 юли 2008 г.), завършили с очевидно прибързаното приемане на нов Закон, публикуван в ДВ на 13 март 2009 г.

През целия този период на практика името на Рациария се криминализира тъй-като може да бъде открито единствено в полицейските хроники. На 8 юни 2007 г. именно в с. Арчар е открит нов полицейски участък. Според тогавашният му началник Спас Джунински “... има редица аргументи заради които създаването на този участък е било крайно наложително. Въпреки че няма какво да се краде вече от Рациария ...” (в. Сега, 3 януари 2008 г., “Видинският Клондайк”, Денислав Цонев). Всъщност през този период се криминализира не само името на Рациария, но и на цялата Видинска област, най-известният случай от която е през 2006 г. и е свързан с обвинения, повдигнати срещу директора на Регионалния музей и заместник директора на НАИМ при БАН (сп. Тема, брой 1 (324), 07-3 януари 2008, Ирина Вагалинска, “Солница в раната”).

На базата на тези данни може да се каже, че на практика с опазването на културно-историческото наследство във Видинска област в продължение на 5 години е ангажирано единствено Областната дирекция на МВР – Видин. Един поглед върху действащия тогава Закон за паметниците на културата и музеите поставя логичния въпрос дали именно това е институцията, натоварена с отговорността по защитата на културните паметници.

Чл. 5, ал. 1 – Министерството на културата и туризма упражнява ръководство и надзор по издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и по музейното дело.

Чл. 5, ал. 3 – Общинските съвети, кметовете на общини и кметовете на райони и кметства осъществяват по места ръководство и надзор по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на паметниците на културата чрез специализираните структури в общинската администрация и чрез държавните музеи.

Чл. 5, ал. 6 – Координацията, контролът и методическото ръководство по опазването и разпространението на движимите паметници на културата се осъществяват от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.

Чл. 7, ал. 1 – Музеите в Република България са научни и културно-просветни институти, които издирват, изучават, събрат, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата.

Ако смисълът на думата “криминален” се крие в определението “неспазване на закона”, то в случая с Рациаия стълбичката на отговорностите извежда до тогавашното Министерство на културата. От тук посоката е обратна към общинската администраия, Регионалния музей и достига своето дъно при копачите и криминалните хроники. Ако следваме обратната хронология на събитията, довели до т.нар. “Безписмен период” в историята на Рациария, ще трябва да преминем през всички тези институции, независимо в каква посока – нагоре или надолу и да си зададем логичния въпрос: кой е ключовият момент, който парлизира всички, изброени по закон институции?

Документално отговорът е лесен за разчитане – отговорностите и възможностите на държавната машина спиат там, където свършва папката с документи в Община Димово. Смислово обаче, може би отговорът трябва да се потърси в писмо на министъра на културата до областния управител на Област Видин относно “Искане за осигуряване на средства за охрана и археологически разкопки на паметника” (№08-00-48/08.08.2002 г.).

“Считаме за свое задължение да Ви уведумим, че държавната субсидия за опазване паметниите на културата се разпределя ежегодно целево само за консерваионна-реставрационни работи по тях.

От тази субсидиу НЕ СЕ ФИНАНСИРАТ дейности по денонощна охрана и теренни проучвания на археологически паметници на културата.”

Една година по-рано, Констативен протокол на комисия, назначена от тогавашния директор на Националния институт по опазване паметниците на културата арх. Л. Маркова РЕШАВА:

2.2. … Областна управа – Видин, РДВР – Видин и Община Димово да осигурят въвеждането ... на денонощна охрана на античния и късноантичен град Рациария и неговите некрополи.

2.5. Община Димово да потърси възможности за възстановяване оградната мрежа на територията на паметника, както и на указателните знаци за археологическия обект.

3.3. ... разкритите архитектурни детайли ... да бъдат транспортирани ... с финансови средства на Община Димово.

3.4. Община Димово да потърси възможности за финансиране на аварийни проучвания.

3.5. Община Димово да финансира обратното затрупване на иманярските изкопи.

И ПРЕДЛАГА:

2. Община Димово да потърси възможности за финансово обезпечаване за провеждане на редовни археологически разкопки.

Под протокола седят подписите на тринадесет човека, чиито имена трябва да бъдат отбелязани в хрониката на най-новата история на Рациария, тъй-като решенията, които взимат, на практика се оказват фатални за съдбата на този обект. На 18 октомври 2001 г. д-р Стефан Лисицов (НИПК), арх. Виктор Попов (н-к отдел ЕМД НИПК), н.с. д-р Венцислав Динчев (АИМ при БАН), инж. Аня Василева (мл. Експерт сектор “Координация и административен контрол” ОА Видин), кап. Тихомир Тодоров (РДВР Видин), кап. Ивайло Каменов (РДВ Видин), инж. Виолета Петрова (Техническа служба Димово), инж. Цветан Петков (кмет с. Арчар), Фионера Филипова (директор ИМ Видин), Оленка Миланова (началник направление “Култура” Община Видин), Антоанета Николаева (археолог ИМ Видин), инж. Лозан Лозанов (Поземлена комисия Димово), Росен Николов (Поземлена комисия Димово) ВЗЕМАТ РЕШЕНИЕ Рациария изцяло да бъде финансирана от Община Димово.

За да разберем смисъла на това решение ще трябва да се върнем още по-назад във времето, към още един протокол от 20 април 1994 г., с който са определени границите на археологическия обект. “Площта на територията на паметника е около 415 декара, от които в земеделски земи попадат 294 декара”. Едновременно с Охранителната зона и Зоната под наблюдение тази площ нараство пет пъти. Най-ясна картина обаче, за мащабите на археологическия обект Рациария ни дава разкопаната от иманярите площ. В настоящия момент тя се изчислява на около 90 хектара или на 900 000 декара. Както сега, така и девет години по-рано е очевидно (и е било очевидно), че за осъществяването на предвижданите в протокола мерки Община Димово е трябвало да отдели, ако не целия, то поне 80 процента от годишния си бюджет. Нито сега, нито която и да е година по-рано, това “предписание” е било близко до реалността. Нито сега, нито преди, тези мерки са можели да спасят обекта.

И ако се върнем отново по стълбичката на отговорностите, регламентирани както от стария, така и от новия Закон, ще видим че Община димово попада на нейното предпоследно стъпало. Ще видим също, че до 2004 г. това предпоследно стъпала, едновременно с Областната управа, са основните движещи сили в битката за съхраняването на обекта. В периода 2002 – 2004 г. в Община Димово се пази дълга преписка между Министерството на културата, Националния институт за паметници на културата, Областна управа – Видин, Общинска поземлена комисия Димово. На 11 април и на 9 май 2003 г. в Народното събрание на Република България са внесено последователно запитвания до министъра на културата Божидар Абрашев от народните представители Бойко Радоев и Николай Камов относно опазването на античния град Рациария. До НИПК и МК са изпратени всички документи, изисквани по закон за задвижване на процедурата по обявяването на Рациария за резерват. Единственият документ, който липсва е документацията от теренните обхождания на специалисти-археолози от Исторически музей гр. Видин на античния некропол в местността Бабуя, който е предложен за включване в охранителната зона на бъдещия резерват.

Ако трябва да обобщиме, причините за пълното унищожаване на Рациария, то на базата на тази документация изводите ще изглеждат така:

1. Политически (Документацията по обекта прекъсва през 2004 г., което съвпада със смяна на правителството на Република България. Министърът на културата отказва финансиране).

2. Институционални (Исторически музей Видин не проявява активност и не регистрира обекта в м. Бабуя).

3. Финансови (Всички финансови задължения и отговорности се прехвърлят на Община Димово).

Следвайки този списък, очевидно е, че за да се опази един археологически обект като Рациария би трябвало:

1. Политически - ?

2. Институционални - Исторически музей Видин да прояви активност.

3. Финансови – Да бъде осигурена адекватна финансова политика, касаеща обектите в риск.

Единствената и доказана в световната практика алтернатива на политическата неадекватност е ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО.