Българско Археологическо Сдружение

Археологически проучвания в Colonia Ulpia Traiana Ratiaria през 2010 г.

Археологическо наблюдние на обект “Калето” до с. Арчар, Община Димово, Област Видин Colonia Ulpia Traiana Ratiaria октомври - ноември 2010 г.

автор: Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2011 г.

Спасителните действие на обект “Калето” до с. Арчар – античната Colonia Ulpia Traiana Ratiaria се проведоха от 21.10.2010 до 25.11.2010 г. в съответствие със заповед на Министъра на културата № РД 9К-0202/11.10.2010 г. за приемане в защитена площ на Община Димово и организиране условията за съхранение, опазване и експониране на движими културни ценности от територията на Рациария. Спасителните проучвания се проведоха под ръководството на Красимира Лука и в присъствието на Пламен Иванов – Регионален инспектор за Район северозападен в Главна дирекиция “Инспекторат за опазване на културното наследство” на МК. Финансовата подкрепа за тези действия беше осигурена от Общинска администрация – град Димово, както и от частни спонсори в лицето на инж. Станислав Станчев (Метал Транс), Александър Георгиев (Булпласт) и адв. Ирена Александрова.

В рамките на спасителните проучвания на терена на античен обект Colonia Ulpia Traiana Ratiaria бяха предприети следните действия:

1. Подробен оглед на цялата територия, върху която се регистрират културни останки в м. “Калето”. Фотодокументиране и локализиране на движими и недвижими културни ценности.

2. Събиране и документиране на подемен археологически материал, съответно битова и строителна керамика, монети, метални находки и др.

3. Проверка състоянието на проучените до 1991 г. и консервирани архитектурни останки от укрепителната система и обществени сгради.

4. Засипване на иманярски изкопи и подравняване на терена в югоизточния сектор на м. “Калето”.

5. Докумениране на епиграфски и архитектурни движими културни ценности.

6. Изнасяне от терен и експониране на движими културни ценности.

Огледът на територията на обект “Калето” показа, че иманярската интервенция е засегнала площ която покрива изцяло определените с протокол от 20.04.1994 г. граници и огранителна зона на обекта. Някои от иманярските изкопи достигат до дълбочина над 10 м. и са разкрили останки от сгради и множество архитектурни детайли, които се наблюдават върху цялата площ на обекта. Бяха документирани местата на общо 38 движими културни ценности, между които богато украсени бази и капители, колони, корнизи, конструктивни елементи, части от надгробни паметници, саркофази и др.

В секторите, проучвани до 1991 г. консервираните останки не са засегнати от иманярска интервенция. Около тях незаконни изкопи обаче са разкрили още части от сгради и помещения, които задължително трябва да бъдат проучени чрез спасителни теренни разкопки.

При обхождането на територията на обекта, както и от подравнителните действия в неговия югоизточен сектор, беше събран богат подемен археологически материал, включително строителна и битова керамика с печати на производителя, 70 броя монети, метални находки, части от подова настилка и стенописна украса. Обработката на този материал показва, че иманярката интервенция е достигнала и засегнала пластове от ранно-римския период, включително и на места, за които предходните проучвания предполагат обитаване единствено през византийския период.

Подравняването на иманярските изкопи в югоизточния сектор на “Калето” разкри останки от нелокализирана сграда с големи размери, както и впечатляващи архитектурни елементи - 3 броя коринтски капители и йонийска база. Всички те имат ясни белези, типични за малоазийските школи. Принадлежат към една и съща строителна конструкция, която е съдържала Къснохадрианово време (втората четвърт на II в). На базата на тези данни новолокализираната сграда в югоизточния сектор на обекта може да бъде свързана с ранните (хадрианови) градежи в колонията, чиято декорация е била изпълнена от малоазийски каменоделци.

В процеса на спасителните действия беше формирана лапидарна експозиция, съставена от изнесените от територията на обекта и документирани на различни места в с.Арчар епиграфски (общо 7 броя) и архитектурни паметници. Епиграфската колекция съдържа 5 надгробни надписа и 2 посветителни. От тях стават известни имената на още трима жреци на императорския култ (augustalis) в колонията, удостоени с почетно членство в градския съвет на Рациария с елински или източен произход, както и на двама ветерени, единият от които VII Клавдиев легион, а другият от помощни войски. Единият от посветителните надписи съобщава за издигането на храм на Аполон.

Новооткритите латински надписи, както и архитектурни елементи, са красноречив пример за изключителното значение на Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Въпреки фаталните разрушения, нанесени на обекта, вследствие незаконната иманярска дейност, неговите останки продължават да бъдат източник на богата научна информация. Пренебрегването на този обект в продължение на двадесет години има за последствие изключването на цял един район от научно обръщение. Негативните последствия от това “пренебрегване” на градската територия на на Рациария личат много ясно във факта, че това е може би единствената територия върху земите на бившата Римска империя, за която все-още липсват обобщаващи изследвания върху епиграфските източници и военно-политическото развитие в античния период.