Българско Археологическо Сдружение

Доклад археологичесски проучвания на римска крепост и светилище Мездра-Калето през 2003 г.

ПРОУЧВАНИЯ НА АНТИЧНА КРЕПОСТ “КАЛЕТО” КРАЙ ГРАД МЕЗДРА

автори: Спас Машов, Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2004 г.

Археологическите проучвания на обект Мездра “Калето” се проведоха от 17 юни до 30 юли 2003г. с научен ръководител Спас Машов (РИМХГ-Враца) и екип в състав Георги Ганецовски (РИМХГ-Враца), Красимира Лука и Сара Татарова (Българско Археологическо Сдружение). Подновяването на проучванията на този обект беше инициирано и финансирано от община Мездра. Фактът на поява на няколко неголеми иманярски изкопа, които разкриха неизследвани зидове под нивото на консервация, дадоха основание да се предполага наличието на непроучени части от Калето.

Обект “Мездра-Калето” е изследван в продължение на седемнадесет години от 1974 до 1990 от Дора Димитрова, Цветана Дремсизова, Богдан Николов и Пламен Иванов. Резултатите не са публикувани. Според полевите дневници и отчетите на тези проучвания на обекта са регистрирани пластове от края на халколита, желязната епоха, римски, късно-античен и средновековен период.

Укреплението е разположено на стратегическо място, охраняващо изхода и съответно подстъпа към двата старопланински проходи, водещи към Софийското поле – Искърският пролом и Витиня. Обектът е ситуиран на брега на река Искър върху скалист хълм с надморска височина около 220м. Хълмът е укрепен от запад, юг и изток. Укрепителното съоръжение затваря пространство около1,6дка. Видимата в момента част от крепостната стена е с дължина около 100м. и в по-голямата си част е запазена във височина от 5,00 до 6,00м.

През 2002 г. по инициатива на общината беше извършено геодезично заснемане на обекта и на консервираните археологически структури, видими на повърхността. Въз основа на това заснемане беше заложена нова план-квадратна мрежа, обхващаща както укрепената площ, така и прилежащото й пространство северно и западно от нея. Изследвани бяха три сектора:

Сектор 1. Северно от укрепеното пространство, където се развива ниска равна тераса.

Сектор 2. Теренът между втората крепостна стена и североизточната куртина.

Сектор 3. Сектор в укрепената част на хълма.

В Сектор 1 бяха заложени два сондажа, които имаха за цел да проверят наличието или не на културни останки в равнинното пространство под Калето, съответно Сондаж 1 (ПК К/16) с ориентация С-Ю и размери 4.00х1.00м. и Сондаж 2 (ПК N/14), ориентиран И-З със същите размери. И в двата сондажа на 1,70м. от повърхността се достигна до скална основа, което показа липса на археологически пластове и структури в този сектор.

Сектор 2 обхваща междустението между втората укрепителна линия и североизточната куртина. Запазената част от протейхизмата е с дължина 15,00м и отстои от крепостния зид на разстояние от 5,00 до 6,00м като по този начин в сектора беше изследвана площ от около 200кв.м. Тук беше заложена кота “0”, която отчита нивото на банкета на крепостната стена и се намира на –3,37м от централния репер на обекта. Спрямо нея в предходните години теренът е бил проучван на различна дълбочина чрез сондажи, ориентирани по направлението на укрепителните съоръжения. Пак при предходните проучвания са били разкрити три напречни на куртината зидове, които според приложените отчети принадлежат на средновековния период. Заварената ситуация наложи навлизането в културните пластове да бъде съобразено със старите сондажи. Стратиграфията в този сектор беше проследена в два контролни профила, съответно КПр.1 в ПКв.F/15 с направление СИ-ЮЗ и КПр.2 в ПКв.Е/15 Е/16 с разрези, ориентирани СИ-ЮЗ и СЗ-ЮИ. В Северозападната част на сектора беше разширен и разчистен иманярски изкоп с размери 1,60х3,70м. и ориентация СИ-ЮЗ, където на дълбочина от 3,20м. се достигна до стерилна варовикова основа. В останалата част от сектора се навлезе в дълбочина половин метър от нивото, достигнато при предходните проучвания, където на д.-1,30 (Сондаж 4) се попадна на халколитни пластове.

Пласт от края на халтолита беше регистриран върху цялото изследвано пространство. Над този пласт в изследвания сектор най-ранните културни останки са от атничния период. Непосредствено над жълтите льосови отложения, маркиращи праисторическото ниво, в пространството между двата контролни профила бяха проследени няколко етапа на обитаване на терена. Най-ранният от тях е маркиран от два пласта, по долният от които е с дебелина от 20 до 70см и се състои от сиво-кафяа пръст, примесена с битова и строителна керамика, въглени, хоросанови петна, камъни. Покрит е от по-тънък пласт със сив цвят, съдържащ камъни и строителна керамика. Естеството на културните отложения насочва към предположението за останки от някаква постройка от нетраен материал. Нейният план и структура обаче не бяха изяснени поради малките размери на терена, върху който бяха регистрирани съответстващите пластове.

След разрушаването на първата постройка, теренът е бил отчасти подравнен чрез тънък слой хоросанова обмазка. Тя се проследява в цялото пространство между двата контролни профила и върху КПр.2, където в най-високата си част лежи директно върху жълтия льос. На същото ниво в участъка до куртината тази обмазка опира до широки основи на зид, граден от полуобработени големи камъни, споени с бял хоросан. Тези основи се проследяват в цялата ЮИ част на сектора и са застъпени от запазения в момента градеж на крепостната стена. Това дава основание да се допусне, че става въпрос за основи на по-ранна крепостна стена, разрушена в даден момент до нивото на първия ред камъни от суперструкцията си. За сега тази стена може да бъде разглеждана като останки от най-ранното каменно укрепване на хълма като разположението й в най-уязвимата част на крепостта е станало причина в определен момент на това място да бъдат извършени сериозни строителни преправки. Направлението, което следват основите съвпада с направлението на запазения крепостен зид в СЗ част на сектора, който вероятно принадлежи към същия период. Преправките, които са последвали след разрушаването на част от тази куртина са се изразили в “закърпвоне” на разрушения участък, при което, за да бъде запушена фугата, която би се отворила на мястото на слепване на стария и новия градеж, новият зид е прехлупил по-стария, което от своя страна е наложило и лека корекция на неговото направление.

Лицето на запазената крепостна стена е градено от полуобработени камъни с различни размери, споени с бял хоросан. На места градежът е нивилиран с парчета тухли и по-дребни камъчета. На около 60см от нивото на фундиране е оформен бордюр с отстъп до 20см. Устройството на стената се вижда много добре в Сондаж 3, където пробитата от иманярите дупка почти разрязва напречно фортификационното съоръжение. Градежът е изпълнен стъпаловидно като предварително е бил заравнен терена на нивото на обитаване на крепостта. Склонът под него е бил отрязан отвесно на около два метра дълбочина и облицован с дебел около метър зид, който е представлявал външното лице на стената. Може да се предполага и леко вкопаване (до 60см.) в съществуващия тогава терен до нивото на бордюра. Вътрешното лице на крепостната стена е стъпвало върху терасата на Калето. Двете лица на зида са запълнени с дебел от около 0,50/0,60м. блокаж от ситни камъни, обилно заляти с хоросан, нивилиран чрез дървени сантрачи, леглата от които личат добре в разреза на зида. Върху тях е положен пласт от по-едри камъни, почти без спойка.

В запазения отрязък от тази куртина, в близост до Сондаж 3 беше документирано и мястото на конструктивно свързан с крепостната стена зид. Неговото направление и предназначение за сега остават неясни, но показват наличието на допълнителни съоръжения, свързани с основната куртина. Ако се съди от данните за преправки на това място, а именно - градеж със спойка от розов хоросан, този напречен зид е бил от значение и е използван и в по-късните периоди, т.е. той е бил свързан с отбранителните функции. Подобна конструкция беше разкрита и в сектора на разрушаване на зида. Това са основите на правоъгълно в план съоръжение, изнесено на 1,60м. пред крепостната стена. Запазен е само първият ред камъни от суперструкцията, поради което не могат да бъдат правени категорични заключения. Прави впечатление обаче, че тези основи съответстват по размери и план на ЮИ кула, която е правоъгълна, изнесена на 1,70м пред крепостната стена. Проучването на тази кула предстои като изясняването на нейната конструкция и строителни периоди вероятно ще уточнят и данните от сегашните проучвания.

Изграждането на зида, стъпващ върху разкритите по-стари основи може да бъде определен като следващ строителен период в изследвания участък. Този градеж е извършен след като пространството пред СЗ крепостна стена е било опожарено отново, при което вероятно е била разрушена и част от куртината. Навсякъде в изследваното пространство върху хоросановата обмазка от втория период се проследява дебел от 10 до 15см компактен слой от въглени, следствие на силен пожар, който е отухлил на места хоросана. В пространството между двата контролни профила новоизграденият крепостен зид стъпва върху този овъглен слой. Новият зид е граден отново от полуобработени камъни с равни лица и спойка от бял хоросан. На места за нивилация са използвани и тухли. Той обаче няма банкет, тъй като стъпва директно върху по-старата основа. На нивото на тази основа целият изследван терен е бил подравнен и вероятно разширен в източна посока чрез дебел пласт от рушевини от камъни, хоросан, строителна и битова керамика. В ПКв.F/16 на дълбочина от 0,70м. като каменен материал е бил използван и фрагмент от милиарна колона с надпис, в който се споменават императорите Валент, Валентиниан, Валериан и Грациан.

Този пласт, чието горно ниво съвпада с кота”0”, беше проследен в целия изследван участък, като в близост до протейхизмата той достига дебелина до 80см. На същото ниво започва и суперструкцията на външната крепостна стена, което показва, че тя принадлежи към същия строителен период. Субструкцията на тази стена беше проучена до нивото на разкрития участък – 0,80м., но нейната дълбочина вероятно е по-голяма. Фундирането е от дребни камъни, между които има нивилационни пластове хоросан. От суперструкцията са запазени първият и на места вторият ред от външните лица на зида, оформени чрез по-едри каменни блокове, споени с бял хоросан. Пространството между двете лица е запълнено с емплектон, за който отново е използван бял хоросан. Дебелината на зида достига 1,00м. Протейхизмата следва права линия в посока СЗ-ЮИ. Запазената й в момента дължина е 15,00м.

Като се има предвид конструкцията на крепостното съоражение, при която стената е била защитена във височина повече от 2,00м. от склоновете на хълма, възниква въпросът какво е наложило изграждането на втора стена именно на това място. Неясен остава и въпросът как се е осъществявал достъпът до междустението. Податки за съществувал отвор в стената бяха регистрирани в ПКв.D/16, където ясно се разграничават страници на вход със широчина 1,00м. и запазена височина до 0,70м. Този вход е зазидан в един по-късен момент с голяма, нетипична за градежа на стената квадра. Все-пак, наличните за сега данни не дават достатъчно основание да се счита със сигурност, че това е било потерна. Изследването на вътрешността на укрепеното пространство в този сектор обаче се налага като една от важните задачи при бъдещите проучвания.

Може да се предполага, че в изследвания Сектор 2 над разкрития през 2003г. подравнителен пласт са съществували и други културни отложения, които обаче са били проучени в предходните години. При настоящите разкопки бяха документирани само три зида, вкопани на различна дълбочина в ЮИ част на сектора. И трите зида са с направление СИ-ЮЗ и достигат височина до 1,00м. над кота “0”. Два от тях (№№1 и 2) са със спойка от кал. Зид №3 е със спойка от бял хоросан. Те вероятно принадлежат към средновековния период. При настоящите разкопки не бяха открити никакви материали от средновековието. Цялата северна куртина на Калето обаче е изпълнена в техника, характерна за зрялото средновековие. Този градеж започва от Сондаж 3, където краят на средновековната стена е оформена чрез ъгъл, до който най-вероятно се е долепвал античния градеж. Именно образувалата се по този начин фуга е станала причина стената в този сектор да бъде разбита от съвременните иманяри. Заслужава внимание фактът, че това прилепване на двата различни по време градежа е било достатъчно за осигуряване отбраната на крепостта в средновековния период, т.е. подстъпът към този участък от стената е бил достатъчно защитен, вероятно поради силната денивилация на терена и самата структура на изграждане на куртината.

Данните, свързани с прицизирането на абсолютната хронология на изследвания сектор не са много. Преизползването на милиарната колона от края на ІVв. датира пласта, в който беше открита след това врема, по всяка вероятност в първата половина на следващото столетие. Към същото време трябва да бъде отнесено и изгреждането на втората крепостна стена, както и преизграждането на югоизточния дял на куртината. Този мащабен ремонт е бил извършен след сериозно разрушение, на което отговаря овъгления пласт върху хоросановата обмазка. По исторически данни то може да бъде свързано с готските нашествия от края на ІVв. (376-378г.). Една находка на монета на Лициний и Лициниан от края на ІІІв., за съжаление открита извън стратиграфски контакст, показва, че мястото е било обитавано и през третото столетие. Освен керамичния материал обаче липсват други находки, които да конкретизират датата на най-долния от засвидетелствуваните пластове. Разбира се, данните за проникването на готите в средат на ІІІв. в този район, маркирано от монетни съкровища (едно от които, произхождащо от с.Игнатица на територията на община Мездра в Искърското дефиле) могат да бъдат свързани с разрушаването на най-долния пласт, но само коснвено. По този начин най-ранните време на обитаване в изследвания сектор може да бъде отнесено към първата половина на ІІІв. Въпросът дали в този период хълмът вече е бил укрепен с каменна стена не може да бъде решен от наличните данни в изследвания сектор. Ако се съди от резултатите от проучването на сектора в укрепената площа, съществува голяма вероятност това да е било така.

Сектор 3. Теренът в укрепената площ на Калето беше проучен чрез сондаж с размери 5х5м. С цел да не бъдат засегнати вече разкритите и консервирани археологически структури, сондажът беше заложен на място, където такива липсваха и в близост до сектор от куртината, където беше констатирано пропадане на градежа. Една от целите беше именно изясняване на причината за това “разцепване” на крепостната стена. Разчистването на мястото показа, че става въпрос за преправка чрез вторичен, спрямо крепостната стена зид, стъпил върху нестабилна основа от строителни рушевини. Този зид следва дебелината на куртината в този сектор (около 1,50м.), но е изграден от по-големи, неломени камъни, споени с бял хоросан. От насипа в основите на зида, както и от неговия емплектон произхождат известно количество керамични фрагменти, между които и няколко фрагмента фина висококачествена керамика с лаково покритие и барбутинна украса.

Демонтирането на зида показа, че той е преграждал лицето на изнесена на един метър пред крепостната стена правоъгълна кула. Понастоящем тази кула е видима от външнат страна на стената и според техниката си на градеж първоначално беше определена като част от средновековното укрепване на хълма. Керамичният материал, произхождащ от емплектона на преграждащия зид, както и от рушавините, върху които той стъпва обаче принадлежи изцяло на античния период. Ако се съди по фрагментите с барбутинна украса, използването на кулата е било преустановено към средата на ІІІв. Очевидно през средновековието лицето на това фортификационно съоръжение е било префасадирано. На този етап на проучванията обаче това преустройство не може да бъде проследено в детайли.

Видимата от външната стрена на укреплението стена на кулата е с дължина 9,00м и запазена височина от 5,00 до 6,00м. Градежът е от малки, плътно подредени един до друг камъни, нивилирани с дебели греди, леглата от които личат в градежа. Фасадният зид на кулата е свързан конструктивно с основната куртина. Фундирането, както и при останалата част от крепостната стена очевидно е било плитко, тъй като понастояще е изцяло оголено поради свличанията в тази част на хълма. В основите на кулата за по-голяма здравина са използвани сполии и големи обработени квадри.

Навлизането в дълбочина в сектора установи, че от вътрешната страна на зида кулата е била вкопана приблизително до нивото на видимите от външната страна основи. Спиране фунционирането на това отбранително съоръжение и съответно засипването му, буквално е консервирало неговите останки, поради което вътрешните зидове на кулата бяха разкрити в изключително добро състояние на височина от 6,00м. Подовото ниво на първия етаж вероятно е представлявало трамбована пръст. Насипът на около 1,00м над него беше наситен с керамични фрагменти, принадлежащи на разбити на място съдове, прихлупени от слой овъглени останки, вероятно от срутването на дървения под на втория етаж. Границата между двата етажа е маркирана от ивица по-дебела хоросанова обмазка. На същото ниво и на трите разкрити стени личат леглата на дебели носещи греди.

Изцяло беше разкрита само едната от късите страни на кулата с вътрешни размери 5,00м и дебелината на зидовете 1,50м. Градена е от ломени камъни с равни лица, плътно подредени един до друг. На нивото на преградния зид се наблюдава надграждане от зид с плочести камъни, което вероятно принадлежи на периода след спиране функционирането на кулата.

На този етап датировката на това отбранително съоръжение е трудно да бъде прецизирана. Наситеният с културни останки пласт върху подовото ниво на първия етаж беше проучен на съвсем малка площ (0,50х1,00м.) и съдържаше само керамичен материал, чиято по-подробна обработка предстои. Първоначалните наблюдания обаче, както и сравнението с керамиката, произхождаща от Сектор 2 насочват към определяне времето на съществуване на кулата в рамките на ІІІв. Разбира се, при пълната липса на проучвания на керамичния материал от региона, тази дата трябва да бъде приемана условно. Цялостното разкриване на кулата вероятно ще даде материал за прецизиране времето на нейното разрушаване, както и ще уточни датата на целия комплакс от съдове, разкрит върху нейното подово ниво.

Проучванията през 2003г. на обект “Мездра-Калето” установиха, че извършената частична консервация тук е запечатала непроучени културни пластове. От достигнатото от предишните проучватели ниво до началото на халколитния пласт, видим в профила на Сондаж 3 могат да се очакват културни отложения с дебелина до 2,80м. Освен прецизиране структурата и хронологията на укрепителното съоръжение като предстояща задача на бъдещите проучвания се оформя въпросът за достъпат към крепостта. До този момент не е регистрирано съоръжение, което може да бъде интерпретирано като порта. Поради своето стратегическо за отбраната на старопланинските проходи положение, крепостта върху кълма “Калето” край град Мездра може да бъде разглеждана като един от важните за историята на региона обекти.