Българско Археологическо Сдружение

Археологически проучвания на ранноримски военен лагер и късноантична крепост Conbustica през 2011 г.

Ранноримски военен лагер и късноримско селище CONBUSTICА до с. Кладоруб, Община Видин. Археологически проучвания през 2011 г.

автор: Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2012 г.

През 2011 г. проучванията на античния обект Conbustica до с. Кладоруб, община Димово продължиха по претежението на източната крепостна стена, северно от изследваната до този момент площ. Поради силното разрушаване на терена от незаконни иманярски изкопи до този момент не беше открит изцяло запазен сектор. През 2011 г. беше заложен стратиграфски сондаж, ориентиран по дължината на крепостната стена (Сондаж 3 в ПК PXVI/D2), чиято западна част попадна на изцяло запазени пластове и позволи последователното и прецизно проучване и на трите, констатирани на обекта строителни нива. От същия сондаж, въпреки ограничената му площ, произхожда и сравнително богат археологически материал, чийто анализ е от съществено значение както за изясняване характера на обекта, така и за отделянето на хронологически репери, касаещи отделните типове находки и керамични съдове в района на днешна Северозападна България като цяло.

В Сондаж 3 бяха констатирани познатите три нива на обитаване, най-ранното от които е свързано с наличието на дебела глинена обмазка, чийто западен край попада под субструкцията на крепостната стена. Северно и южно от глинената обмазка се достигна до стерилно льосово ниво. Обмазката е заложена в него чрез леко вкопаване, в което бяха констатирани и останки от овъглена дървесина. Пластът, натрупан над обмазката е с дебелина до 20 см. и се състои от жълта глинеста пръст с голямо количество въглени и пепел. За конструкцията на разкритото съоражение във височина свидетестват откритите в същия пласт фрагменти от мазилки с отпечатъци от дървени прътове в тях. Вероятно става въпрос за стени, изградени от дървени колове, скрепени с пирони и покрити с дебела до 10 см. глинена обмазка. На същото ниво бяха открити и битови предмети (ПИ №№ 84, 91), украси (ПИ №№ 71, 94), нападателно въоръжение (ПИ №№ 67, 107), фрагмент от стъклен съд (ПИ № 68) и керамична лампа (ПИ №№ 77, 87, 105).

Следващото строително ниво принадлежи на познатият и от другите сондажи подравнителен пласт с дебелина до 0,40 м., състоящ се от голямо количество дребни камъни, хоросан и редки керамични фрагменти. В изследваната до 2011 г. площ този пласт се датира с 4 монети на императорите Констанций II, Юлиан и Валент, най-късната от които сечена в 364-375. Непосредствено над него се разкриха и рушевините от крепостната стена, които образуват дебел до 0,50 м. пласт, състоящ се от големи и по-малки необработени камъни и частици хоросан, използвани за градежа на стената. В сондаж 3 това последно ниво се датира с монети от времето на Теодосиевата династия. От това ниво произхождат голямо количество находки на битови предмати (ПИ №№ 10, 12, 32, 41), украси (ПИ №№ 23, 31) и фрагменти от стъклени съдове (ПИ № 50). Значителното количество конструктивни елементи (ПИ №№ 19, 43, 48), показва, че пространството пред крепостната стена е било застроено с наземни постройки с дървен градеж.

Изцяло запазените културни пластове в Сондаж 3 позволи и прецизната обработка на керамичния материял, произхождащ от него, при което бяха направени някои наблюдения, касаещи както формалния репертоар на съдовете, така и технологичните характеристики на керамичния комплекс в различните хронологически периоди. В ранноримския пласт бяха разграничени фрагменти от около 40 съда, съответно terra sigillata, тънкостенна червенолакова керамика, керамика с черен лак, обикновена римска, сива, груба и тара. Водеща технологична група в комплекса е керамиката, изпечена до кафеникаво червен цвят без повърхностно покритие. Формалният репертоар е представен от малки форми като съдовете за приготвяне на храна (гърнета) се отнасят към групите на сивата и грубата керамика.

В късноантичните пластове трябва да бъде отбелязана появата на съдове, изработени от каолинова глина и изпечени до жълтеникаво-бял цвят, както и продължаващата употреба на сива и груба керамика. Формалният репертоар е разнообразен и представя както малки форми (купи, паници и чаши), така и гърнета, изработени в различна технология и амфоровидни съдове. На изследвания обект керамиката, покрита със зелена глазура, произхождаща от късноантичните пластове, достига до 0,3 %, което количество е минимално в сравнение с данните от разположения само на 20 км. Castra Martis. Констатираните различия както във формалния репертоар, така и в технологичните данни между керамичния комплекс от Conbustica и публикуваните до този момент материали, произхождащи от района показват необходимостта от нови и по-задълбочени проучвания на късноантичното керамично производство в градската територия на Ratiaria. Твърде ясните формални и технологични характеристики на съдовете от трите нива в Сондаж 3 дават солидна база за бъдещи изследвания в тази насока, а регистрираните на обекта пещи за производство на битова керамика показват развита местна продукция, която със сигурност се е развивала под силното влияние на разположената на близо столица на провинция Dacia Ripensis.