Българско Археологическо Сдружение

Археологически проучвания на ранноримски военен лагер и късноантична крепост Conbustica през 2009 г.

Археологически проучвания на ранноримски военен лагер и късноримско селище Conbustica до с. Кладоруб, Община Димово

автор: Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2010 г.

Археологическите проучвания на античния обект до с. Кладоруб се проведоха от 1.07.2009 до 28.08.2009 г. под ръководството на Красимира Лука, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и научен консултант ст.н.с.ІІ ст. д-р Людмил Вагалински, АИМ при БАН. Обектът е разположен в непосредствена близост и източно от съвременното село, върху високо плато между водослива на река Салашка в река Арчар. Още от ХVІІ в., когато са локализирани, останките край с. Кладоруб се идентифицират с античната Conbustica отбелязана в Tabula Peutingeriana като предпоследната пътна станция на пътя Lissus – Ratiaria. Тази пътна артерия се възприема в научната литература като най-късата връзка между столицата Рим към Централните Балкани и Дунавския басейн, тъй-като тя представлява естествено продължение на Via Appia, завършващ при Brundisium, от където чрез морски транспорт се е достигало до Lissus и от там до Naissus. Предполага се, че пътят е бил използван още на границата между І в.пр.Хр. и І в. сл. Хр. предимно с военни цели

Проучванията през миналия сезон установиха останки от правоъгълно укрепление с размери 140 х 110 м. и период на обитаване от І до края на ІV в. Данните от тези първи разкопки ни дадоха основание да интерпретираме обекта като лагер на ауксиална единица или легионно вексилацио, настанено тук още преди дакийските войни на император Траян. През 2009 г. допълнителния оглед на терена показа съществуването на два брода съответно на река Арчар и река Салашка, разположени по линията СИ – ЮЗ или фронтално на късите страни на укреплението. Въпреки факта, че в миналото водите и на двете реки са били значително по-пълноводни, може да се допусне като работна хипотеза използването на тези бродове и през Античността и съответно вероятното трасе на пътя, което е пресичало укрепеното пространство по дължина. Използването на бродовете би обяснило и отклонението в плана на крепостта от географския север. В подкрепа на това предположение са и разположените северно от крепостта площи, върху които още през 70те години от Йорданка Атанасова са регистрирани следи от обитаване, отнесени към античния период. Още по на север, върху полегат склон с южно изложение е разкрит от иманяри некропол с кремация. Гробовете са били подредени в редици в посока И-З, на разстояние от около 1 м. един от друг. Откривани са били на дълбочина от около 0,80 м. от повърхността. Някои от тях са били оградени с тухли. Находките са били малки стъклени съдчета (сълзенички), огледала, по един ас във всяко едно погребение, керамични съдове.

През 2009 г. проучването на обекта продължи по протежение на източната крепостна стена. Внимателният оглед на терена в този сектор показа, че южно от заложения през 2008 г. сондаж укрепителното съоръжение е подсилено с масивен банкет, граден от големи по размери квадри, каквито липсват в останалите, запазени на повърхността сектори. Това ни даде основание да допуснем, че този специфичен градеж маркира мястото на входно съоръжение, вероятно разположено в геометричния център на източната стена. За съжаление обаче, триметров насип, натрупан вследствие интензивната иманярска дейност в предходните години, не ни позволи да проучим сектора, попадащ в центъра на източната стена.

Поради тази причина, проучванията през 2009 г. бяха съсредоточени южно от въпросния насип. Разкопана беше площ от около 60 кв.м., обхващаща пространството източно и западно от крепостната стена. Установено беше, че теренът, попадащ във вътрешността на укреплението, е изцяло унищожено от иманярските вкопавания. И в трите проучени квадрата бяха регистрирани насипи с височина до 2,50 м., съдържащи голямо количество битова и строителна керамика, както и различни метални находки, за съжаление с изцяло нарушен стратиграфски контекст.

В западната част от проучваната площ бяха установени три периода на обитаване с обща дебелина на културния слой до 1 м. Регистрирано беше ходово ниво, разположено директно върху стерилната льосова почва и състоящо се от дебела от 3 до 10 см. глинена обмазка с оранжево-червен цвят. Обмазката заляга под жълтеникав пласт с дебелина до 50 см, съдържащ голямо количество въглени и глинени отложения, както и миниатюрни фрагменти от гладки t.s. съдове. Пространството, върху което беше регистрирана въпросната обмазка обхваща около 15 кв.м. и твърде вероятно маркира подово ниво на постройка с лека конструкция, ако се съди от дебелия пласт от въглени, разкрити върху обмазката. Планът на това съоръжение, за съжаление, не можеше да бъде установен поради редица иманярски вкопавания, разрушаващи неговите граници.

На същото ниво и под пласта с жълтеникав цвят, бяха разкрити още две съоръжения, които могат да бъдат отнесени към този първи период на обитаване на терена – пътна настилка, разположена северно от останките от постройка и плитка овална яма, южно от него (Яма 1). Настилката е изградена от средни, плътно подредени речни камъни и в своята северна част е унищожена от иманярски изкоп. Ямата е вкопана на не повече от 0,20 см. от античната дневна повърхност и е с овална форма с размери 1,50 х 1,70. Находките, произхождащи от запълнителят на ямата са силно горели и са представени от костени инструменти (шила), бронзова украса, дръжка от железен съд, както и една дисковидна фибула тип 25 б по Е. Генчева, която според датировката на типа се отнася към времето на Клавдий до Флавиите. Луксозната керамика, произхождаща от ямата е представена от съдове, изработени от бежово-кафяв цвят на глина с песъклива вътрешна повърхност и покрити с оранжев или жълто-червен лак. Украсени са с много висока барбутина или набождания със зъбчато колелце. Тази керамика може да бъде причислена към Група 10-11 на тънкостенната керамика по А. Димитрова-Милчева, която в Предфлавиево и Флавиево време е била произвеждана в работилниците на Sirmium. Заслужава внимание и фрагментът от работено на ръка гърне, разкрит в ямата едновременно с луксозната керамика.

Описаните находки, както и фактът, че произхождат от затворен комплекс, какъвто е Яма №1, ни позволяват да датираме най-ранният пласт, както и прилежащите към него структури, най-късно във Флавиево време. Ако се вземат предвид данните, свързани с находки, произхождащи от разбитите пластове западно от крепостната стена: аретинска terra sigillata с датировка в Тибериево-Клавдиево време, както и на една фрагментирана монета на Клавдий І от 42-45 г. (тип излязал от употреба по време на Гражданската война от 68-70 г.), може да се допусне, че лагерът е бил основан в един предшествуващ, още по-ранен период, вероятно още в самото начало на римската инвазия в този район.

Военният характер на обекта в този най-ранен период се доказва красноречиво и от находките на фрагменти от Lorica segmentata, както и на една метална пластина – обков на кания на меч. Пластината е посребрена, с гравирана върху нея твърде характерна сцена - „Виктория надписва щит, окачен на трофей”. Сцената има почти точни аналогии върху монети на Домициан, сечени в 85-86 г., както и на Траян от времето на Първата Дакийска война (103-111 г.).

Непосредствено над най-ранните следи от обитаване беше разкрит подравнителен пласт с дебелина до 50 см., сиво-черен цвят, наситен с хоросанови частици, много ситни камъчета и изключително беден откъм находки. Това ниво маркира субструкцията на крепостната стена, която е вкопана на дълбочина до 0,50 м. в него. Както беше констатирано и през миналия сезон, фундирането на стената е било плитко, състоящо се от средни по размери речни и дялани камъни без спойка, стъпващи директно върху изключително нестабилна основа, каквато представлява характерния за терена песъклив стерилен льос. В изследвания сектор суперструкцията се разкри запазена до 1,50 м. височина. Тя започва веднага над регистрирания подравнителен пласт и е градена вече със спойка от хоросан. Дебелината на тази стена достига до 1,50 м, като външното й лице е оформено от подравнени, големи по размери, дялани камъни, докато вътрешното е от средни по големина речни камъни, които не образуват гладка повърхност.

Очевиден е фактът, че подравнителният пласт, натрупан директно върху най-ранните следи от обитаване на терена, е свързан с изграждането на каменната крепостна стена на лагера. За съжаление, находките произхождащи от него – предимно различни по големина и форма пирони, не могат да послужат за основа за прецизиране времето на изграждане на отбранителното съоръжение. Ясна е само долната граница на този период, която може да бъде отнесена към времето след управлението на Флавиите.

Третият и последен период на обитаване в изследвания сектор е свързан вече с времето на Късната Античност. Проучен беше пласт от рушевини, разположени фронтално пред крепостната стена и съдържащ ломени камъни, битова, строителна керамика и хоросанови частици. Вероятно със същия период трябва да бъде отнесен и един силно разрушен зид, граден напречно на крепостната стена. Зидът маркира южната линия на П-образна структура, очертана от нападалите камъни, изнесена фронтално пред крепостната стена на около 1,30 м. от нея и с широчина до 3,50 м. В пространството, заключено между рушевините, върху лицето на крепостната стена е запазена хоросанова обмазка, което ни кара да предполагаме, че в един определен период този сектор от стената е представлявал вътрешност на помещение. Лошото състояние на останките от тази структура не ни позволяват да изкажем категорично мнение, относно нейната интерпретация. Тези разрушения биха могли да принадлежат на изградена в Късната Античност отбранителна кула или на обикновено битово помещение.

Времето на съществуване на този последен за изследвания сектор период се определя от разкритите в рушевините монети, най-късната от които, принадлежаща на император Хонорий (408-423 г.).

Находките, които могат да бъдат отнесени към този период представят една изключително богата за размерите на проучванията колекция от железни инструменти и множество битови предмети, повечето от които имат аналогии от известните такива, произхождащи от проучванията на укреплението в Кула.

Към същия период (самия край на ІV – началото на V в.) принадлежи и регистрирания още през 2008 г. керамичен център, разположен западно от крепостта. През 2009 г. беше предприето частично проучване на разкрита от иманяри пещ (Пещ №1), както и допълнителни наблюдения на терена около нея с цел регистрирането и на други подобни структури. В непосредствена близост до ръба на платото бяха установени поне 3 редици от разположени на разстояние от около 2 м. в посока СЗ-ЮИ петна, оформени от силно горели мазилки и извънредно голяма концентрация на битова керамика. За съжаление, единствено намиращите под съвременния коларски път структури не бяха засегнати от иманярските вкопавания.

Скарата на частично проучената Пещ №1 се разкри непосредствено под повърхността, сравнително добре запазена с изключение на нейната северна част, разрушена от иманярски изкоп. Тя принадлежи на пещ с кръгъл план и един подпорен стълб с диаметър 1,70 м. и радиално разположени отвори за преминаване на топлия въздух, по-големи в периферията на скарата. Пещта е била вкопана директно в стерилния льос, тъй-като теренът северно, източно и южно от нея не показа наличието на културни отложения. Западна от тази структура обаче, на 2 м. разстояние от нея, бяха разкрити останките от втора пещ (Пещ №2), върху чиято скара добре запазени се разчистиха натрошени съдове, премазани от купола на пещта. Анализът на произхождащият от тук керамичен материал потвърди, направените още през 2008 г. заключения, датиращи разрушаването на керамичния център в самото начало на V в.

Количеството на произхождащият от пещите и терена около тях керамичен материал е много голямо. Най-интересните находки са свързани с присъствието в този комплекс на фрагменти с апликирана украса, първият от които беше открит през 2008 г. в иманярския изкоп до Пещ №1, а вторият през този сезон, в културния пласт между двете пещи. И двата фрагмента принадлежат на твърде големи по размери съдове, а изобразените върху тях сцени се отличават с изключително високо качество.

Цялостният анализ на керамиката, произхождаща от Късноантичния период на обекта показва преобладаването (около 50%) в комплекса на съдове без повърхностно покритие, изработени от различна по състав глина с керемидено-червен, червен, но и жълтеникаво-бял цвят. Количеството на лаковата керамика не надминава 10%, но съдовете, изработени в тази технология демонстрират изключително формално разнообразие. Твърде характерна за комплекса е песъкливата керамика с кремаво или жълтеникаво-бял цвят, чието количество достига до 25% от общия материал. Керамиката с излъскана украса и на грубата, работена на ръка е в рамки, сравними с данните от други стратифицирани обекти в района на Северозападна България. В комплекса присъства и необичайно малък процент керамика с глазирана повърхност, но с твърде характерна за обекта пластична украса.

Формалното разнообразие на съдовете е впечатляващо. За двете години проучвания в Conbustica са регистрирани над 100 форми съдове, изработени в най-разнообразна техника. Отличителна черта на комплекса обаче е сравнително ниското технологично качество. Като цяло, керамиката произхождаща от Късноантичният хоризонт на обекта може да бъде датирана от самия край на ІІІ до началото и първата половина на V в.

Проучванията през 2009 г., както и през предходния сезон дадоха достатъчно категорични данни, които ни позволяват да допуснем, че най-късно в Тибериево-Клавдиево време на това място е била настанена военна част. Регистрираните най-ранни структури, залягащи непосредствено под каменната стена, могат да бъдат свързани с период на дървено-землено строителство. Проучените останки от постройка с глинен под и лека конструкция (вероятно плет, обмазан с глина), както и прилежащата й яма, имат твърде близки аналогии с най-ранните пластове в Oescus и Novae (Кабакчиева, Г., 1994-1995, 60-86; Милчева-Генчева, 1991, 33). Военният лагер е придобил изключително важно военно-стратегическо значение по времето на Флавиите и по-конкретно на войната на император Домициан с даките в 85-86 г., когато предвижването на римските военни сили в посока към Дунава е ставало по пътя Naissus – Ratiaria (Иванов, Р., 1999, 102-103). Вероятно непосредствено след този период е било предприето и изграждането на каменно отбранително съоръжение.

Военно-стратегическата обстановка след Траяновите войни с даките (101-102 и 105-106 г.) и създаването на Трансалутанския лимес предполага редуцирането на римските войски в отсечката, защитена от новосъздадената провинция Dacia и изтеглянето на военни части от тази зона. Този процес е документиран твърде добре в хронологията на обекта, където стратиграфските данни показват един сравнително дълъг период (до началото на Късната Античност), през който теренът не е бил обитаван. Разбира се, ограничения обхват на проучената площ, както и публикуваните от Б. Геров надписи от времето на Северите с местонамиране с.Кладоруб (Геров, Б., 1952-1953, №№ 20, 237-239), не ни позволяват да допуснем, че теренът е бил изоставен изцяло. Твърде вероятно този хиатус касае само отбранителното съоръжение, което не е било използвано поне до края на ІІІ в.

В тази връзка ще трябва да бъдат споменати и данните за още два надписа, разкрити в района на обекта от местни жители, които за съжаление са били изгубени още преди години. Първият от тях е документиран на трудна за разчитане снимка, на която се четат добре само първия, части от третия и четвъртия ред, съответно: I.O.M. DOL | ……........ | ………BE | COSLEG | ………...Вторият е бил преписан от възрастен човек от с. Кладоруб, вероятно с големи грешки: M.D KOS | ANQIDS BE | COS LEGVM | LAGENSV | VOTO POS. Въпреки откъслечните данни, които съдържат тези изгубени за науката надписи, от тях ясно се вижда, че става въпрос за посвещения, направени от beneficiaries consularis, при вторият от които е запазено и името на Пети Македонски легион. Тази информация е трудно да бъде коментирана на този етап на проучване, поне докато не бъде разширен обхвата на изследваната на обекта площ. Ще отбележим само, че от района на Кладоруб е известен още един надпис от 213 г., споменаващ beneficiaries consularis, но от Legio VII Claudia. (Геров, Б., 1952-1953, №20).

Данните от проучвания сектор през 2009 г. показаха сигурно обитаване на терена в края на ІV и началото на V в. Като се вземат предвид и резултатите на цялостния анализ на керамичния материал долната граница на този хронологически период може да бъде поставена в самия край на ІІІ в. и по-конкретно след 272 г., когато изоставянето на Отвъддунавска Дакия е довело до преселването на големи човешки маси в районите южно от река Дунав. Периодът се характеризира с добре документирано занаятчийско производство, представено от богата колекция железни инструменти, както и от керамичния център, разположен западно от крепостта. По същото време, запазеното на повърхността укрепително съоръжение е било преизползвано, въпреки че запазването на неговите отбранителни функции може да бъде поставено под съмнение. Селището е загинало в самото начало на V в. или по време на хунските нападения, когато е било разрушено и укреплението при град Кула.

ЛИТЕРАТУРА

Геров, Б., Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики. - Годишник на Софийския университет Филологически факултет, том XLVIII, 1952-1953, №18, 308-415

Иванов, Р., 1999, Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий.София, 1999

Милчева – Генчева, 1991, Scamnum tribonorum на военния лагер Нове. – Археология,

Кабакчиева, Г., 1994-1995, Ранноримският военен лагер в Ескус. Археологически проучвания през 1990 г. – ГНАМ, Х-ХІ, 60-104

Генчева, Е., 2004, Въоръжението на римската армия през времето на Принципата. – В: Археология на българските земи, І, София, 2004, 133-153

Генчева, Е., 2004, Римските фибули от България от края на І в.пр.н.е. до края на VІ в.на н.е. В. Търново, 2004

Dimitrova-Milčeva, A., 2000, Terra Sigillata und Dünnwandige Ceramik aus Moesia Inferior (Nordbulgarian). Sofia, 2000

Petrović, V., 2006, Une nouvelle borne milliaire découverte sur la voie romaine Naissus – Lissus. – Сторинар, LVI, 2006, 367-376

Petrović, V., Filipović, V., 2009, Locating the Timacum Maius Station on the Roman Road Lissus–Naissus–Ratiaria: New Archaeological Research. – Балканика, ХХХІХ, 2009, 47-58

Petrović, V., Filipović, V., 2008, Newly-discovered Traces of the Roman Naissus-Ratiaria Road and the Problem of Locating Two Timacum Stations. – Балканика, ХХХVIII, 2008, 29-43

Petković, S., 2009, The traces of Roman metallurgy in Eastern Serbia. – Jurnal of Mining and Metallurgy, 45 (2), 187-196