Българско Археологическо Сдружение

Археологически проучвания на ранноримски военен лагер и късноантична крепост Conbustica през 2008 г.

Сондажни археологически проучвания на античен обект „Калето” при с. Кладоруб, община Димово

автор: Красимира Лука

Национална отчетна конференция, София 2009 г.

Античният обект до с. Кладоруб, община Димово е локализиран още през ХVІІІ в. от Ф. Каниц. През 1890 г. В. Добруски посещава мястото и описва четириъгълна крепост с размери 140 х 140 крачка със зидове, дебели до 4 м. Още по това време обектът се идентифицира с римската пътна станция Conbustica, отбелязана в Tabula Peutengeriana на пътя между Ratiaria и Timacum Minus за Адриатика. Селище с подобно име се споменава и в Равенския Аноним, но разположено на пътя между Philippopolis и Serdica. Няма други данни за името на селището. Още от края на ХІХ в. обаче името Conbustica (Combustica) се възприема в специализираната литература и влиза в обръщение като древното име на селището, разположено в околностите на съвременното село Кладоруб. В средата на миналия век Б. Геров, въз основа на епиграфските данни го определя като „най-значителен център с градски живот и романско население в хинтерланда на Ratiaria”.

В района на селището, макар и базирани на откъслечни данни, са локализирани две светилища от римския период (при селата Бела и Макреш), римска вила, кариера за добив на камък, функционирала през античността (при хълма Магура). Известни са и редица находки на надгробни паметници. От самия обект са познати случайни находки на бронзова пластика, монети, тухла с печат FABISABINI.

Обектът е разположен източно от съвременното село Кладоруб, върху обширно плато, заключено между водослива на река Салашка (или Вещица) в река Арчар. Платото заема пространство от над 20 хектара на средна надморска височина 170 м. и доминира над околния терен като осигурява видимост над долината на река Арчар. От север, изток и юг стръмните брегове на двете реки (на места свлачищни), които се издигат на над 15 м. височина, представляват естествена защита на терена, който е достъпен само от запад, където понастоящем е разположено съвременното село.

Предварителният оглед на обекта потвърди сведенията на първите му изследователи като констатира съществуването на правоъгълно укрепление, разположено в центъра на платото и ориентирано североизток-югозапад с размери 140 х 110 м. или приблизителна площ около 1,5 хектара. Според местни жители до скоро стените са се издигали до над 2 м. височина, разрушени в последните пет години вследствие особено активна иманярска дейност. Понастоящем трасето на отбранителното съоръжение се проследява в изолирани участъци главно на нивото на повърхността или на места до 1 м. височина. В четирите ъгъла на крепостта добре личат масивни рушевини, принадлежащи вероятно на ъглови кули. Събраният от повърхността керамичен материал показа, че теренът е бил обитаван и извън укрепеното пространство, включително и върху мястото, заемано от съвременното село. В югозападната част на платото, разположени непосредствено до стръмния бряг на река Салашка, бяха локализирани останки от пещ за изпичане на керамика, буквално прерязана от иманярски изкоп. На различни места в селото, при обработка на градините в дворовете, хората и до сега попадат на разнообразни находки - обработени камъни, битова и строителна керамика, монети. В къщите, разположени по протежение на левия бряг на река Салашка, при по-дълбоки изкопи са били разкривани гробове с инхумация. Запазените от хората монети, произхождащи от този сектор, насочват към времето на Константин Велики и неговите наследници. Друг некропол, разкопаван интензивно от иманяри, е бил разположен северно от платото, върху полегато възвишение, спускащо се към река Арчар. На мястото бяха констатирани останки от градежи, а според местните жители тук са изравяни главно горели човешки кости с много богат инвентар – накити, метални съдове и бронзова пластика.

Разкопките на обекта до с. Кладоруб се проведоха от 17 септември до 16 октомври 2008 г. под ръководството на Красимира Лука, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски” с научен консултант ст.н.с.ІІ ст. д-р Людмил Вагалински, АИМ при БАН. В началният етап, при полагане на генералната планквадратна мрежа, в работата на терена взеха участие и студентите от Софийски университет Цветомира Филипова, Милена Крумова, Теодора Петрова и Пламена Янкова. Проучванията бяха осъществени с финансовата подкрепа на Общинска Администрация град Димово, от която бяха осигурени 6 работника по програма „От социални помощи към временна заетост”. На отделни етапи на разкопките в изкопните дейности се включиха и безвъзмездно жители на съседното село Шипот.

Целта на сондажното проучване през 2008 г. беше да се съберат данни за хронологията на обекта, както и да се добие първоначална информация за хоризонталната и вертикалната стратиграфия на културните отложения. В тази връзка беше заложена генерална планквадратна мрежа с размери 150 х 150 м. и страни на квадратите 50 х 50 м., ориентирана по посоките на света, която обхвана видимите на повърхността останки от укрепителното съоръжение. Проучването беше съсредоточено в неговата източна част или в сектора, където най-добре личеше трасето на крепостната стена. Беше заложен сондаж, разположен на около 100 м. от развалините на югоизточната кула на място, където иманярски изкоп беше прорязал куртината на около 0,50 м. дълбочина.

Сондажът с размери 5 х 2 м. обхвана терен във вътрешността на укрепеното пространство и на дълбочина 2 м. от повърхността достигна стерилна основа. Беше установено, че на тази дълбочина културните отложения лежат директно върху жълт материков варовик, върху който беше регистриран пласт от пепел с дебелина до 30 см., съдържащ голямо количество обгорели животински кости и изолирани керамични фрагменти, които най-общо могат да бъдат отнесени към античния период.

Стратиграфските разрези на северния и източния профил на сондажа показват, че пластът от пепел, лежащ върху материковата основа, в един определен момент е бил прерязан от дълбока яма, вероятно изкоп за вадене на камъни. Запълнителят на това вкопаване представлява културен пласт, вероятно изгребан от място, намиращо се в съседство с ямата. Въпреки сравнителната компактност на материалите, произхождащи от него, въпросният изкоп е унищожил почти изцяло стратиграфията в изследвания сектор (с изключение на пласта от пепел в неговата основа) като е засегнал и вътрешното лице на крепостната стена. Вследствие обръщането на културните отложения, върху този, дебел около 1 м. запълнител, са попаднали по-ранни материали. По този начин, от най-горният пласт, съдържащ строителна и битова керамика, въглени и хоросанови отложения, произхождат и голямо количество (за размерите на сондажа) фрагменти terra sigillata, както и метални находки, чиято най-обща дата може да бъде определена в края на І и началото на ІІ в.

Същият изкоп, който е прерязал по дължина куртината, не позволи да бъде определено вътрешното лице на стената, както и нейната дебелина. Стратиграфския разрез до стената отчита същия, дебел между 15 и 30 см., пласт от пепел, лежащ директно върху материковата основа, над който се разкри субструкцията на крепостното съоръжение. Тя се състои от средно големи дялани камъни, които достигат дълбочина от 1,00-1,10 м. На места между камъните бяха регистрирани компактни петна от жълта глина, което ни позволява да предположим че този материал е бил използван за спойка в изкопа за основите.

Суперструкцията на стената се различава ясно от субструкцията по наситения с хоросанови частици пласт, регистриран на височина до 50 см. над основата. Поради разрушаването на вътрешното лице, върху стратиграфския разрез е отразен емплектона на зида, състоящ се от дялани камъни, споени с бял хоросан. Същото ниво при лицето на зида е маркирано от големи обработени квадри, също на хоросанова спойка. Като се вземат предвид данните от запазените участъци на куртината, може да се предположи, че квадрите в изследвания сектор маркират банкет в основата на зида, над който градежът вероятно е продължавал от необработени, плътно подредени дялани камъни.

Хронологията на обекта на този етап може да бъде определена въз основа главно на произхождащите от сондажа находки, тъй като по време на разкопките монети не бяха открити. За сега може да се каже със сигурност, че на проучваното място най-ранното време на обитаване се отнася към римския период. Макар и единични фрагменти, представляващи стени без украса, керамичния материал, произхождащ от пласта пепел, лежащ непосредствено над материковата основа, определено насочва към подобно заключение. Най-ранна дата за сега дават находките на импортна terra sigillata, представени от северноиталийски и южногалски форми Drag. 17, 24/25, 18/31, 35, чиято горна граница достига управлението на император Траян. Находките на двете фибули, произхождащи от сондажа (Тип 5а и Тип 12а по Е.Генчева) потвърждават данните, че долната хронологическа граница на обекта би трябвало да се постави най-късно във втората половина или края на І в. Вероятно с подобна датировка е и една находка от повърхността на мраморизиран t.s. съд, за съжаление с олющен печат. Подобна купичка в Tekija с печат на AMANDUS e датирана в Тибериево-Нероново време и е отнесена към продукцията на ателието в La Graufesenque. Интерес представляват и няколко фрагмента от стени на керамичен съд, украсен с кафяво-червена боя, която технология е добре известна в провинциите Горна Мизия, Долна Панония и Дардания, но е слабо позната на територията на съвременна България.

Следващият период, който беше регистриран по време на проучванията, е свързан с времето на късната античност и е представен от находки, произхождащи от запълнителя на ямата в сондажа - бронзови и железни предмети, както и относително голямо количество фрагменти от стъклени съдове. Керамичният материал, разкрит в сондажа, а също така и в разрушената от иманяри пещ в западната част на обекта, представя форми, характерни за втората половина на ІІІ и ІV в. От гледна точка характера на местната керамична продукция, интерес представляват съдовете, изработени от глина, придобила след изпичането жълтеникаво-бял цвят. Тази технологична група, която е регистрирана и в съседни на Conbustica обекти, тук е представена от фрагменти, изпълнени както от фино пречистена глина, покрити с оранжев, некачествен лак, така и от глина със силни примеси от ситен пясък. Формалният репертоар на съдовете, работени в последната техника е много богат и до голяма степен повтаря форми, характерни за т.нар. група на „сиво-черната керамика”, която от своя страна на обекта е представена само от 22 от общо 2715 обработени фрагмента. Тези данни ни позволяват да предположим органична връзка между последните две групи. Част от съдовете, работени по този начин, са покрити с оранжев, некачествен лак, което от своя страна твърде вероятно има отношение към произхода и развитието на разглежданата група. Песъкливата керамика е водеща технологична група сред фрагментите, събрани около керамичната пещ, който факт подсказва вероятното й производство на това място. Към характеристиките на групата ще трябва да добавим и една находка на фрагмент от голям съд с апликирана върху него релефна сцена. Бъдещите проучвания на обекта до с. Кладоруб твърде вероятно ще имат важно значение за изясняване на редица въпрос, свързани с тази проблематика.

Изложените по-горе данни определят хронологията на обекта в периода от края на І докъм края на ІV в. Ако се съди по някои от формите на проучената керамика, горната хронологическа граница вероятно достига и първите десетилетия на V в. За сега не съществуват данни за по-късно обитаване на терена. Ранната датировка, както и планировката на отбранителното съоръжение, ни позволяват да изкажем предположението, че известната от изворите Conbustica е възникнала като военен лагер на помощна част още преди Дакийските войни на император Траян. Изясняването на хронологията на укрепителното съоръжение в бъдеще, както и изследването на планировката във вътрешността на укрепеното пространство, ще разкрият нови данни, свързани с първите години на римското присъствие в съвременните български земи.