Българско Археологическо Сдружение

Доклад археологически проучвания в Augustae през 2003 г.

СПАСИТЕЛНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА РИМСКИ КАСТЕЛ И РАННОВИЗАНТИЙСКИ ГРАД АВГУСТА ПРИ С.ХЪРЛЕЦ, ОБЩИНА КОЗЛОДУЙ

автори: Спас Машов, Красимира Лука, Георги Ганецовски

Национална отчетна конференция, София 2004 г.

Подновяването на археологическите проучвания в римския кастел и ранновизантийски град Августа се наложи от заплахата за пълното унищожаване на обекта поради мащабната иманярска дейност тук. Спасителните разкопки се проведоха от 08 септември до 24 октомври 2003г. с ръководител дългогодишния проучвател на обекта Спас Машов (РИМХГ-Враца) и екип в състав Георги Ганецовски (РИМХГ-Враца), Красимира Лука (Българско Археологическо Сдружение) и Мирослав Барболов от СУ “Св.Климент Охридски” и бяха финансирани от Фанд “Култура” към Министерството на Културата. Основната цел на проучванията беше прекратяване на иманярската интервенция и документиране местата и профилите на иманярските изкопи преди тяхното засипване. Друга задача беше възстановяването на генералната план-квадратна мрежа на обекта, голяма част от бетонните репери на която бяха разместени или унищожени от иманярите.

Обектът е изследван в продължение на 15 години от 1973 до 1990г. Разкрита е изцяло запазената част от укрепителните съоръжения, конкретизирана е тяхната периодизация и абсолютна хронология. Във вътрешността на укрепеното пространство са изследвани сектори в близост до северната стена и западната порта на уширението, както и до западната стена на ранната крепост, където са разкрити архитектурни останки от последния античен период на обитаване на укреплението.

През 2003 г. беше извършено тахиметрично заснемане на крепостта и прилежащата й околност, върху което бяха нанесени зоните на иманярска интервенция. Установено беше, че повече от половината от укрепеното пространство е напълно унищожена от гъсто разположени изкопи, достигащи от 3,00 до 4,00м дълбочина. В зоната западно от крепостта, където се предполага, че е бил разположен некрополът на Августа, също бяха регистрирани разкопани терени. В този сектор сигурни данни за разрушаване на антични гробове бяха констатирани върху леко възвишение на около 300м западно от крепостта, където иманярските насипи бяха наситени с антични тухли и разбъркани човешки кости. Подобни данни има и за равнинното пространство, непосредствено западно от крепостта, където обаче освен човешки кости, изхвърлените от иманярите насипи съдържаха и голямо количество строителна и битова керамика. На това място иманярската интервенция беше разкрила добре запазен античен кладенец, датиран чрез находка на римски медицински иснструмент, намерен във фуга от градежа му. Опитите на археологическия екип да проучи сектор на това място се оказаха неуспешни поради факта, че извън укрепеното пространство иманярите продължиха своята дейност и по време на провеждане на археологичските проучвания тук.

Районът северно от крепостта за сега не е обект на иманярска интервенция. Предварителният оглед показа наличието на културни останки, поради което тук беше заложен контролен сондаж с размери 5х1м., който по-късно беше рназширен до 5х5м. Сондажът разкри добре запазено огнище и част от скара на пещ за производство на керамика, чието проучване предстои.

Възстановяването на генералната план-квадратна мрежа беше извършено според запазените бетонни репери в северната част на уширението. План-квадратната мрежа на обекта е ориентирана съобразно трасето на северната крепостна стена, която е с отклонение 10-11° спрямо магнитния север. Състои се от квадрати с размери 50х50м и обхваща цялата укрепена площ. Разположението на трасето на крепостната стена спрямо съществуващите на обекта бетонни репери беше отчетено чрез измерването на различни точки на куртината спрямо тях. Повторни измервания на крепостнат стена бяха извършени само в зоната на ранното укрепление.

Тахиметричната снимка на обекта отразява добре културните напластявания, които понастоящем са повдигнали обитаваната в древността площ на около 10м над околността. Най-дебели тези напластявания са в района на ранното укрепление, където в момента достигат около 45м надморска височина (при около 30м надморска височина на околността). Културните отложения, отразени върху тахиметричната снимка показват, че ранното укрепление е било ориентирано с късата си страна на север. В момента южната част на крепостта представлява активно свлачище, с височина от около 15м над нивото на старото корито на река Огоста. Подобни ерозионни процеси са унищожили огромна част от лагера на ала Августа. Запазеният сектор е с приблизителна площ от около 4500кв.м., което определя първоначалните размери на лагера на около 2,4-2,8ха. Планировката на лагера очевидно е съобразена с някаква особеност на терена, тъй като западната стена следва направлението С-Ю, докато северната е с отклонение на ЮИ. Ако древната конфигурация на терена е наподобявала съвременната, то укреплението не е имало достъп от юг и от запад, откъдето е минавала река Огоста.

По-късното разширение на Августа следва направлението на стените на ранното укрепление. То затваря площ от около 6,1ха, която заедно с предполагаемите размери на лагера достига до 8,9ха. Интерес представлява фактът, че двете северни порти (на ранния лагер и на уширението) са разположени на една ос. Очевидно новоизградената порта е била съобразена с разположението на съществуващата, поради което е и изместена леко на запад спрямо средата на северната стена.

Спасителните проучвания през 2003г. бяха съсредоточени основно в сектора на ранното укрепление. Тух бяха разчистени и документирани разкрити от иманярите архитектурни останки, условно обозначени като сгради №№1-4. Иманярските изкопи са разрушили културния пласт с дълбочина до 3м. От това ниво на повърхността е изхвърлена жълта пръст, съдържаща находки от І-ІІв., включително и фрагменти terra sigillata с печати на GELIUS. Насипите са били прекопавани многократно, поради което до това ниво културният пласт е унищожен окончателно. Незасегнати културни отложения бяха проследени единствено при неразкопаните, много тънки ребра на изкопите. От тях се вижда, че на дълбочина от около 4,50м от ЦР иманярските изкопи са засегнали, но не са разрушили изцяло пласт от жълта пръст с понижена плъстност, съдържащ керамика и глинени отложения. Над него изкопите са прорязали изцяло пласт от рушавини, компактни отухлени отложения, въглени и керамика с дебелина от около 20-30см. Може да се предположи, че най-ранните находки принадлежът към нивото на тези два пласта, долният от които все още може да бъде проучен. Ако иманярската дейност върху обекта не бъде прекратена обаче през предстоящата година най-вероятно ще се стигне до пълно изчерпване на културните отложение и окончателното унищожаване на обекта.

Документираните архитектурни останки в сектора на ранното укрепление принадлежат към по-късни периоди. В това отношение най-четивна стратиграфска позиция има т.нар. Сграда №1, разположена в южната част на сектора, на ръба на свлачището към старото корито на Огоста. Нейните основи са вкопани на около 80см в подравнителен пласт от чакъл, несъдържащ други културни останки. В профила на Иманярски изкоп 4 дебелината му достига до 1,00м. Този пласт се проследява във всички иманярски ребра северно от сградата на дълбочина от около 3,50м от ЦР. На същото ниво, прилепена до северния зид на Сграда 1 беше намерена монета на Александър Север (222-235) със силно опален и унищожен от пожар реверс. Монетата съответства и добре датира в средата на ІІІв. пласт от рушавини с дебелина средно 50см, който беше проследен във всички ребра на иманярските изкопи. По същото време сградата е била разрушена до първия ред камъни от суперструкцията си. През втория си строителен период Сграда 1 е била възстановена чрез надграждане на старите основи с леко отклонение на С-СИ спрямо тях. В момента този градеж е запазен на височина средно от около половин метър. Дебелината на зидовете е 60см. За материал са използвани полуобработени варовикови блокове с равни лица. Градежът е в opus emplectum със спойка от бял хоросан. На места за нивилация са използвани фрагменти строителна керамика. Разкритата част от сградата обхваща площ от около 100кв.м. Изцяло запазено е само едно от помещенията с вътрешни размери 3,50х7,80м. От изток и юг на помещението са оформени страници на входове, южният от които е с широчина от 2,00м., а източният не е запазен.

В един определен момент сградата е била разрушена повторно, след което повече не е възстановена. На това разрушение съответва пласт рушевини с дебелина 30-40см. и средна дълбочина от ЦР 2,5м. В източната част на сектора този пласт не беше регистриран. На това място бяха разчистени основи от друга сграда с дебелина от 80см. (Сграда 1а). Трябва да се отбележи, че в Ю и ЮИ част на сектора, където запазените зидове опират до ръба на свлачището, се наблюдава пропадане на културните отложения и зидовете средно с около метър. Поради тази причина естеството на разкритите на това място зидове не може да бъде изяснено. В профила на Иманярски изкоп 3 зидовете на тази сграда са вкопани в пластът, съответстващ на времето на първото разрушаване на Сграда 1 в първата половина на ІІІв. Запазените зидове обаче не могат да бъдат свързани с втория строителен период на Сграда 1 поради своята по-голяма дебелина и различна ориентация. По-вероятно е те да принадлежат на строителен период след повторното разрушаване на Сграда 1, пластове, от който обаче не са запазени в изследвания сектор. Находките на монети, събрани от разбърканите насипи в сектора се отнасят към ІV и Vв. и определят косвено времето на втория строителен период на Сграда 1. В изследвания сектор не беше регистриран последващ пласт принадлежащ на античния период. Над ниво от 2,50м. от ЦР културните отложения са покрити от разбъркан пласт, съдържащ останки от ранното средновековие.

Въпреки невъзвратимите разрушения, нанесени от иманярската интервенция върху обекта, документираните останки дадоха интересни данни за стратиграфията на ранното укрепление, които поставят някои въпроси, свързани с неговата хронологията. Разрушаването на Сграда 1 в средата на ІІІв. показва, че тя е била построена и е функционирала през първата половина на същото столетие. Дебелината на пласта чакъл, в който са вкопани нейните основи говори за сериозно преустройство, при което нивото е било повдигнато с около 1,00м. Това съвпада с наблюденията, направени при предишните проучвания за зазиждане на западната порта на лагера в края на ІІв. след нападението на костобоките през 170г. Пластът от жълта пръст, върху който стъпва чакълестия насип и който съдържа данни за стихиен пожар и разрушения, може да бъде отнесен именно към това нападение.

Зазиждането на портата очевидно има отношение към въпроса за ориентацията на уличната мрежа след разрушенията в края на ІІв. Ако бъдещите проучвания на обекта станат възможни един от основните въпроси, който предстои да бъде изяснен е дали след стихийните разрушения от това време лагера на ала Августа е бил подложен на изцяло ново планиране, съобразено с ориентацията на северната стена и тръгващата от нея via Praetoria или уличната мрежа от този период е следвала старата схема, която още от самото начало е била с отклонение от географския север. Все-пак точната ориентация С-Ю на западната стена показва съобразяване с географските посоки, което вероятно е касаело и цялостната планировка на лагера.

Зазиждането на западната порта е увеличило значението на портата, разположена от север. От документираните части от сгради в изследвания сектор само една от тях (Сграда 2) не съвпада с ориентацията на северната стена. Очевидно е отпаднало и значението на via Principalis като основна улична артерия, тъй като върху нейното предполагаемо трасе се разполага част от Сграда 3. Тези частично разкрити зидове за сега не могат да бъдат ситуирани хронологически, тъй като не са изследвани. Проучената през предходните години обаче сграда, разположена ЮИ от западната порта и датирана в VІв. следва същата ориентация, както и останалите сгради – с отклонение от около 10-11° на ЮИ. Съществува голяма вероятност дебелият пласт чакъл, регистриран в сектора около Сграда 1 да е следствие именно на планирана цялостна пререгулация на лагера, съобразена с направлението на via Praetoria. Беше отбелязано вече, че именно тази ос очевидно е била взета под внимание, при избора на място за северната порта на уширението. Т.е. направлението на via Praetoria на лагера е съвпаднало с направлението на cardo maximus на късноантичния град Августа.

Тези наблюдения, разбира се, могат да бъдат потвърдени единствено от бъдещите проучвания и изследването на ранните пластове в района на лагера. За сега може да се каже със сигурност, че през първата половина на ІІІв. в сектора на изследваната Сграда 1 е регистрирано мащабно преустройство, изразено от дебел подравнителен пласт от чакъл и изграждането на нова каменна сграда, съобразена с направлението на северната стена на лагера. Тази сграда, ако се съди по предполагаемите трасета на via Principalis и via Praetoria е ситуирана на мястото, където би трябвало се очекве да бъде разположена Принципията на лагера на ала Августа. Според своята планировка обаче Сграда 1 не може да бъде определена като такава, което още веднъж показва, че през първата половина на ІІІв. теренът тук е претърпял сериозно преустройство, което е засегнало и предназначението на ситуираните на това място сгради. Трябва да припомним, че въз основа на стратиграфските наблюдения при проучването на кула №11, изграждането на разширението на Августа е датирано от Спас Машов в първата половина на ІІІв. Наблюденията през 2003г. поставят въпроса дали регистрираните преустройства, извършени по същото време в ранното укрепление са засегнали само неговата територия или стоят във връзка с предварително планирано вписване на лагера на алата в новото по-голямо укрепено пространство. Набелязаната проблематика може да бъде изяснена единствено чрез бъдещи археологически проучвания, които от друга страна за сега се очертават като единствения начин за опазване на обекта от иманярските посегателства.

Средновековният пласт на Августа е споменаван нееднократно от различни изследователи, но не е проучван. Наблюденията през 2003г. показаха, че средновековни фрагменти се намират разпръснати върху цялата площ на укрепеното пространство на Августа, но не и извън него. В изследвания сектор средновековният пласт е с различна дебелина (от 20 до 80см.). От него произхожда изобилен материал (керамика, метални и костени предмети), който обаче в иманярските насипи е примесен с късноантични и антични находки. Обработката на керамичните фрагменти, макар и в начална фаза показва, че средновековното селище върху Калето е възникнало най-рано през втората половина на ІХв. и е просъществувало до към средата на ХІв., от което време датират находките на фрагменти котли с вътрешни уши от печенешки тип. Сходен материал беше регистриран и при северната и СИ част на уширението, когато при предварителен оглед на обекта през 2002г. бяха описани няколко иманярски изкопа, прорязали средновековния пласт. Тези данни показват, че средновековното селище е заемало обширна площ, ограничена от развалините на античния град Августа. Ако се съди по дебелината на културните отложения и находките на дебели глинени обмазки с отпечатъци на дървени колове и греди в тях, то е било застроено с наземни постройки от нетраен дървен материал, обмазан с примесена със слама глина.

От известните вече публикувани материали може да се допусне, че в околностите на Августа са съществували и други, ообитавани през средновековието терени. Дали обаче став въпрос за едновременни селища или за по-ранно открито поселение, населението на което в даден момент е потърсило защита в развалините на античния град, не може да се каже. Бъдещите проучвания в тази посока биха дали ценни материали за изясняване хронологията и периодизацията на ранното средновековие в региона.