Българско Археологическо Сдружение

Археологически проучвания в м. "Анище", община Белоградчик през 2007 г.

РАЗКОПКИ НА КЪСНОАНТИЧНА ПЪТНА СТАНЦИЯ В м.”АНИЩЕ” ДО с. ГРАНИЧАК, ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК

автори: Красимира Лука, Сара Татарова

Национална отчетна конференция, София 2008 г.

Археологическите проучвания на обект „Анище”, до с. Граничак, Белоградчишко се проведоха от 11 септември до 5 октомври 2007г. с н. ръководител Сара Татарова, научен консултант ст.н.с. д-р Венцислав Динчев и екип в състав: Красимира Лука – Българско Археологическо Сдружение и представители на Исторически музей – Белоградчик. Проучванията бяха финансирани от Община Белоградчик и в тях взеха участие ученици от СОУ „Христо Ботев” град Белоградчик и пет работника по програмата „Временна заетост” на общината.

Обектът е разположен на 1 км от с. Граничак и на 12 км от град Белоградчик. Останките достигат едва на 5 м от стръмния десен бряг на река Салашка, която на това място прави широк плавен завой и обгражда обекта от неговата източна страна. Теренът, върху който са построени античните сгради представлява равна незаливна тераса с надморска височина 348 м, ограничен в западната си част от реката, а от изток от ниските склонове на предпланините на Балкана. Районът не е земеделски (понастоящем частните имоти тук се използват главно за отглеждането на картофи), но представлява звено от важна комуникационна артерия, която чрез прохода Кадъбоаз (Белоградчишкия проход) прекосява Стара планина и извежда към съвременен Княжевац и Ниш в Сърбия. В Античността от тука е преминавало трасето на пътя от Ratiaria през Conbustica за Naissus, споменат в Tabual Peutingera, останки от който са регистрирани при съвременните села Арчар и Въртоп (община Видин) и Вълчек (община Макреш).

От откриването му през 2001 г, обектът се проучва от различни изследователи, което за съжаление затруднява до голяма степен интерпретацията на данните от различните археологически сезони. През изминалата 2007 г беше формиран поредния екип, който освен продължаване разкриването на архитектурните останки имаше за задача и обобщаване и синхронизиране на информацията от изминалите шест години. До този момент площта върху която е регистриран културен пласт надхвърля 2800 кв.м. Археологическите останки са разположени на малка дълбочина като част от непроучените зидове на античните сгради са видими и до сега на повърхността. Културният пласт е изключително беден на находки и представлява дебел 50-60 см насип от срутените зидове на сградите и покривен материал. Тези данни показват, че комплексът е бил напуснат от своите обитатели още в древността като изоставените сгради са били подложени на постепенно саморазрушаване, факт, който е констатиран и при други извънградски структури на територията на съвременна Северозападна България (вилите при Монтана, Урвене).

През 2007 г беше извършено цялостно заснемане на разкритите до този момент сгради като на план с генерална планквадратна мрежа ориентирана по посоките на света бяха нанесени двата, проучвани до този момент по отделно сектора І и ІІ, вторият от които без всякаква графична документация. Сектор І е проучван през 2001-2004 г от Антоанета Николова (Исторически музей Видин) и Ангел Малкочев (Исторически музей Белоградчик). Разкрита е голяма едноабсидна сграда, чийто план не е окончателно изяснен и развити западно и източно от нея верижни помещения. Както в централното помещение, така и в западните е констатирана добре запазена подова замазка, която понастоящем за съжаление е вече силно разрушена. Централното помещение е било достъпно чрез входове от запад и изток, първият от които с добре оформени от тухли страници. Западните верижни помещения са конструктивно свързани с постройката и изградени в същата техника – от полуобработени камъни, споени с бял хоросан. Разкритите зидове от постройки, разположени в източната част на сектора са долепени на фуга към централната сграда като градежът на част от зидовете на северните помещения е от големи речни камъни. Това ни дава основание да допуснем, че разкрития към тях вход с оформени от тухли страници първоначално е представлявал част от външното фасадно оформление на сграда 1.

Проучванията през 2001-2004 г разкриват и части от хипокаустното съоръжение на сградата, което в абсидата е колонково, а в помещение 1 се развива като канално. През 2005 г е проучена част от централния канал на инсталацията с добре запазени елементи на конструкцията му.

През 2005-2006 г от д-р. Нарцис Торбов и д-р Добрин Антонов от Исторически музей Враца е разкрита Сграда 2, разположена в Сектор ІІ, интерпретирана като банска постройка. Не е констатирано подово покритие. В югозападната част на сектора е разчистен блокаж от необработени камъни, обилно залети с хоросан, очевидно предназначен за укрепване на стръмния бряг на реката. Сграда 2 е била построена върху по-ранно съоръжение, чиито нарушени от това по-късно строителство основи с част от добре запазен хоросанов под са разчистени югоизточно от нея.

През 2007 г беше предприето цялостно разчистване от растителност на обекта върху площ с видими на повърхността останки от градежи. Премахването на дърветата и храстите разкри видимите на повърхността останки от градеж в северната част на обекта с дължина над 20 м., както и осигури възможност за свързване на двата сектора в проучванията през следващите години. Предстои и отстраняване на огромната рампа, натрупана между тях в периода 2001-2003 г.

В Сектор І продължи проучването на хипокаустното съоръжение, където в помещение 1 пропадане на хоросановия под предполагаше наличието на още един канал освен проучения през 2005 такъв, започващ от абсидното пространство. Наличието на градеж, разкрит в малък сондаж в СЗ част на помещение 1, заложен при предходните проучвения, ни даде основания да свържем тези останки с конструкцията на хупокаустната инсталация. Разчистването и разширяването на сондажа (Сондаж №1) показа съществуването на канал с посока север юг. Каналът е изграден от ломени и речни камъни, свързани с бял хоросан. Не е констатирана обмазка на дъното, нито някакъв вид покритие, което да послужи като основа на суспензурата. Цялостното проучване на това съоръжение предстои. За сега могат да бъдат отбелязани единствено наблюденията, направени в северния и западния разрез на Сондаж 1, където ясно личат етапите на изграждане на помещението и свързаната с него отоплителна инсталация.

Разкритата под ходовото ниво на помещение 1 стенна обмазка е била нанесена преди изграждането на отоплителната инсталация и започва едновременно с градежа на суперструкцията от нивото на тесен банкет, образуван от малко по-широката спрямо стените субструкция на сградата. Непосредствено над това ниво е била изградена суспензурата на хипокаустното съоръжение с дебелина до 0,25 м, която в проучваната част прекъсва на около 0,20 м пред северната стена на помещение 1. Суспензурата е изградена от ломени камъни и парчета строителна керамика, залети обилно с бял хоросан, над които следва по-фина обмазка, отново от бял хоросан, която е представлявала пода на помещението.

Допълнителното изграждане на суспензурата непосредствено върху античната дневна повърхност е повдигнало нивото на помещение 1 с около 25 см. На същото ниво е и разкритата „подова замазка” в западните верижни помещения, докато проучванията в предходните години на север и на изток от сградата не регистрират такава. Съществува вероятност проучените помещения на сграда 1 с еднакво подово ниво също да са имали отоплителна инсталация. Конструкцията на хипокауста, разкрита под нивото на суспензурата може да бъде определена като вкопана, което потвърждава наблюденията на Георги Атанасов за промяна в начина на изграждане на тези съоръжения от наземни към вкопани на границата ІІІ-ІV в.

В Сектор ІІ след разчистването на растителността беше заснет графично запазения на повърхността градеж с посока север-юг – изток-запад, интерпретиран като ограден зид на комплекса. Краткото време и ограничените възможности ни позволиха единствено разкриването на вход в западния зид и останките на вътрешни градежи, за съжаление в твърде начална фаза на проучване. Графичното заснемане на „оградния зид” обаче показа неговата вероятна връзка с плана на сграда 1. Поради голямата рампа, натрупана в продължение на четири години, тази връзка може да бъде възприемана за сега единствено като работна хипотеза. Надяваме се, че в предстоящата година премахването на въпросната рампа ще ни позволи да продължим проучванията в тази насока.

Въпреки ограниченото количество находки, произхождащи от обекта, до този момент може да се каже, че сред тях преобладават апликациите за колан, което илюстрира твърде добре характера на обекта. Интерес представляват и вече голямото количество фрагменти от строителна керамика с добре или частично запазени печати DDNNAVCRAT, които свидетелствуват за внос на такава продукция от Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. През 2007 г единствените находки от обекта представляват няколко монети, отново датиращи в рамките на ІV в, което потвърждава и направената от предишните изследователи датировка на обекта в тези граници.