Нова книга

Terra sigillata от Ratiaria и Conbustica. Основаване на логално ателие за производство на керамика по италийски образец в Ratiaria

Кригата представя резултати от изследванията, проведени от автора в периода 2008-2011 г. Точната дата на импортната римска керамика позволява да бъдат уточнени аспекти от ранната история на Colonia Ulpia Traiana Ratiaria, както и да ба бъде уточнено времето на създаване на града и настаняването на военно подразделение на това място.

Книгата представя също така и данни за най-ранното местно ателие за производство на керамика, създадено по италийски образец.

Скаптопара. Законодателство и закононарушения

Обсъждане на "слуаят Скаптопара" на заседание на Гражданския съвет към ВСС, 31 май 2019 г.

Археологическият обект, станал известен като „Скаптопара“, е разположен до град Благоевград. Той е най-големият, разкриван по време на строителството на магистрали в България. Неговото проучване е финансирано от Агенция пътна инфраструктури (АПИ) със средства на Оперативна програма „Транспорт“ (ОПТ) и достига сумата от 3 101 866 лева. Впоследствие беше извършено преместване на две от античните сгради, които попадат под трасето на магистралата, за което бяха отпуснати още над 1 500 000 лева от бюджета на АПИ.

Понастоящем „Скаптопара“ е почти изцяло унищожена – древните останки са разглобени и струпани на купчина, със съвременни материали (бетон и арматурно желязо) се изграждат техни подобия, антична керамика, тухли и водопроводни тръби са пръснати навсякъде около обекта.

Кръгла маса Скаптопара

Римската вила до град Благоевгад, станала известна повече като „СКАПТОПАРА“ със сигурност вече е един от най-известните археологически обекти в България. Причина за това бяха широката обществена подкрепа за запазването на обекта и навременните мерки от страна на държавата и местната администрация в лицето на Министерството на културата и Община Благоевград.

Успешното решаване на „Случаят Скаптопара“ може и трябва да се превърне в модел, който да помогне и в други случаи на конфликт между съвремие и история. Анализирането на етапите, през които се премина, осмислянето на грешките и оценката на положителните идеи са необходимост от изключителна важност в настоящия момент. Новини за рушащи се или унищожени исторически паметници непрекъснато заливат общественото пространство и може да се каже, че „Скаптопара“ е единственият случай, в който съвместните усилия на граждани и държава имаха положителен ефект. Ето защо този случай има нужда от оценка и от поляризиране.

Предлаганата от нас Кръгла маса – дискусия има за цел да привлече научната общност (на регионално и национално ниво), които да бъдат запознати с етапите, довели до успешното решаване на „Случая Скаптопара“. Ще бъдат предложени на обсъждане всички слабости, които доведоха до този проблем и ще бъдат формулирани писмено решения, които да залегнат в един бъдещ управленчески модел за опазване на културното наследство.

Надяваме се по този начин да бъдем полезни за обществеността, за отговорните институции и за посоката, в която трябва да се развива опазването на нашето минало.

Quo Vadis? или пътят, който трябва да извървим и посоката, в която трябва да поемем.

Становище Скаптопара

Археологическият обект до с. Покровник е разположен на незаливна тераса на река Струма, на около 800 м от десния бряг на реката и на сравнително малка надморска височина (350 м). Районът се намира сред обработваеми и днес земеделски земи. Теренът е изцяло равен и удобен за обитаване. Очевидно в древността са били използвани плодородните почви около реката и природните дадености на обширната котловина между планините Рила и Влахина, където в момента е разположен съвременния град.

Топографското ситуиране на обекта, както и географските дадености на района, предполагат интензивно обитаване на цялата котловина през античния период. Т.е. – едва ли ще е изненада, ако основните архитектурни структури (независимо от техни характер) се намират в момента под съвременния град. Известният надпис, в който се споменава името „Скаптопара“ (Σκαπτοπάρα) е открит в район, който в момента е квартал на града (бившето село Грамада). Това място е разположено само на 2,5 км от проучения обект и ни дава пълно основание да предположим, че останките при с. Покровник са само част от селищен комплекс, който в момента попада под съвременния Благоевград.

РАЦИАРИЯ - какво точно се случва с българсската археология?

Унищожаването на римската колония Рациария, разположена на река Дунав, е вече добре известно и едва ли може да се нарече "новина". Даже международни организации като ICOMOS включиха "Случаят Рациария" в своя Световен доклад 2011-2013 на паметниците и обектите в риск. Парадоксалното в случая е, че именно през 2013 г. българското Министерство на Културата отпусна държавно финансиране за този обект и че археологическите разкопки тук бяха подновени официално под ръководството на Националния Археологически Институт на България. И по този начин РАЦИАРИЯ БЕШЕ ОКОНЧАТЕЛНО ЗАБРАВЕНА !

Какво точно се случва с българската археология? Беше ли Рациария опазена след намесата на Археологическия институт и беше ли наистина този обект "защитен" от Министерството на Културата? Всъщност публикациите в медиите от 2013 г. насам звучат като извадки от филм на ужасите ...

Предложение

на Българско Археологическо Сдружение за промени в ЗКН, Глава Археологическо културно наследство

Настоящето Предложение касае глава „Археологическо културно наследство“ на ЗКН и се основава на Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (НС на РБ, сигнатура 202-01-65 от 15.10.2012 г.).

Предлагат се промени в три основни насоки:

1. Либерализация на режима за издаване на разрешителни за теренни археологически проучвания.

2. Повишаване на изискванията към извършващите теренни археологически проучвания.

3. Повишаване контрола на теренните археологически проучвания чрез промяна на функциите и отговорностите на контролиращия орган – Съвета за теренни проучвания.

Становище

ОТНОСНО: Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (202-01-65/15.10.2012 г.)

Предлаганите промени ще имат изключително благоприятен ефект върху функционирането на „държавните“ институции като НАИМ при БАН, Катедра Археология към СУ (и всички подобни), държавните музеи, тъй-като изваждането им от гарантираното държавно финансиране (поне що се касае до инфраструктурните проекти) ще постави работещите в тях в конкурентна среда и ще ги принуди да подобрят своя капацитет и квалификация. „Държавната шапка“ в тези институции е причина в много от българските музеи (а и университети) да присъстват кадри без необходимото образование, опит и квалификация. Като пример може да се посочи РИМ-Видин, в който функцията на „археолог“ се изпълнява от служител с образование по Нова история и с образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Включването на подобни „държавни археолози“ в Разрешителни за теренни проучвания не само че опорочава до сега действащата система, но и лишава от работа голямо количество млади хора със значително по-добра квалификация, които не са имали шанс да бъдат ангажирани в държавни институции.